— Какво искате от мен, генерал Берьозов?
В нейните маниери се появи нещо ново — нотка на решителност и твърдост, която досега не се забелязваше в изражението й. Може би нарочно заговори така, за да не издаде паниката, която я беше обзела? Или това е само изява на аристократичните й маниери, на столетията, през които нейните предци бяха давали заповеди на крепостните си селяни с властен, нетърпящ възражения тон? Както и да е, но поне едно вече бе ясно — тази жена очевидно притежаваше твърд характер и завидна самоувереност, което не само не я принизяваше в очите на генерала, а напротив — обещаваше му още по-интересен сблъсък. А той, като всеки офицер, обичаше сблъсъците, обичаше схватките. Особено тези, от които излизаше като победител.
Генерал Берьозов внимателно кръстоса крак върху крак — този път десния върху левия — и спокойно потупа с пръсти коляното си, преди да отговори с несмутимо спокойствие:
— Зависи какво може да ми предложи графиня Радишевска.
Той бе узнал името й, след като ординарецът му бе доложил за претърсването на пътната й чанта.
— Ами ако нямам намерение да ви предлагам каквото и да било? — Този път тя не се сдържа и изостави любезния тон. — Какво ще ме сполети? Синини по лицето?
— Мадам, нека да не избързваме с крайностите — глухо заговори генералът, подразнен от неприятния обрат на разговора. — Сигурен съм, че притежавате достатъчно разум, за да обмислите нещата на спокойствие, преди да вземете решение.
Той се изправи рязко, неочаквано бързо за мъж с неговия ръст, а сетне неочаквано се наведе и пое дребната й ръка в своята едра длан. Погали я небрежно, може би със същия жест, с който се докосваше до гривата на коня си.
— Нямам никакво намерение да ви причинявам страдания, мадам. Тъкмо обратното. — Кити понечи да издърпа ръката си от неговата, но той не я пусна. — Очаквам от вас да ви видя на масата за вечерята. — Но сега в студените му сини очи нямаше дори следа от топлина. Дори си проличаха искриците, първите издайнически признаци на безмилостния му характер — именно това негово качество му бе помогнало така бързо да напредне в редиците на наскоро формираната Червена армия. Пръстите му се стегнаха около нейните. — Очаквам да приемете поканата ми — продължи той с непоколебима настойчивост.
Тя се спря колкото да си поеме дъх. Усещаше ръката си като стисната в капан за дивеч.
— Добре, ще сляза за вечеря — прошепна тя.
— Послушно момиче! — Генералът пусна ръката й и за миг някакво подобие на усмивка осени лицето му. Обърна се рязко кръгом, по военному, което издаваше, че навремето бе служил в царската армия. Без да дочака отговор, той пое към вратата. Но на прага внезапно се спря и се извърна към леглото, за да добави:
— Аграфена ще ти донесе дрехи. Избери си една от роклите. Лично аз предпочитам червено или черно кадифе. Дано вкусовете ни съвпадат.
Очите му я огледаха замислено. Дребната графиня се бе свила като подплашено врабче в огромното легло. После вратата се затвори зад гърба му. Първото и последното, което се запечата в съзнанието на Кити, бяха кървавочервените еполети на широките му рамене.
Тази вечер, когато Кити се появи в големия салон на хотела, генералът я посрещна с учудено повдигане на гъстите си вежди. Иначе изражението му с нищо не се промени, преди да се надигне от стола и да закрачи по скъпия ориенталски килим с нехайна походка на кадрови кавалерист, преди да се поклони пред графинята, която оставаше прикована на прага, сякаш обмисляше откъде най-лесно ще може да избяга. Всъщност, ако имаше дори най-слаба надежда за бягство, Кити, разбира се, сега нямаше да стои на прага на салона в очакване да бъде поканена на масата, а щеше да бъде някъде далече, много далече.
— Тази синя коприна много ви отива, мадам. Ще приемете ли комплиментите на един прост войник за изискания ви тоалет? — Берьозов говореше с лека насмешка и за миг Кити се зачуди какво всъщност искаше да каже той с тези иначе доста любезни уводни думи. Нали при първото му посещение в стаята, запазена за нея на горния етаж, той й бе споменал, че ще се радва, ако я види тази вечер и рокля от червено или черно кадифе.
Тя промърмори някаква любезност в отговор на комплимента му. Вече бе решила да се държи колкото е възможно по-сдържано и хладно. Но без да се вживява в ролята на мъченица — очевидно това нямаше да съумее да омилостиви суровия болшевишки пълководец. След първия им разговор край леглото й генералът не й бе оставил много основания да се съмнява в намеренията му.