Аполон пое поводите на Леда, нагласи ботуша в стремената и се метна на седлото. Дръпна юздите, но преди да потегли, се обърна назад, за да хвърли поглед за последен път към конете на Пьотр, Неочаквано му хрумна една тревожна мисъл. Сега Кити вероятно е някъде много далече, сред степите на Южна Русия. Ами ако вече е успяла да замине за чужбина? Това означава, че пътищата им никога нямаше да се пресекат. Очите му се напълниха със сълзи, гърлото се сви в болезнен спазъм. Защо не му бе позволено за заплаче с глас? Кой не би се отчаял, ако беше на негово място? Аполон Кузин беше способен да преживее всичко, да се справи с най-трудни препятствия, но ако тя вече беше мъртва, той би бил напълно съкрушен.
Карим и Сахин разбраха, че господарят им преживява труден момент, затова побързаха да извърнат глави настрани, за да не гледат сълзите му, вече потекли по изпилото му лице. Смелите планинци бяха готови да съсекат всеки враг, изпречил се на пътя им, бяха способни дори да жертват живота си, само и само отново да върнат усмивката на лицето на своя господар — Младия сокол или Ас-Сакр Ас-Сагир, както го наричаха на своя език.
Борис, младият коняр на граф Радишевски, също забеляза сълзите по лицето на Аполон, намръщи се и се замисли. Вече доста време нямаше никаква вест от графинята. Всички слуги бяха изоставили разграбеното имение. Следователно вече нямаше какво още да загуби, ако сподели тайната си с младия русокос офицер. Нали всички слугини знаеха за чувствата на графинята към него?
Аполон подкара кобилата си, когато го сепна викът на Борис:
— Тя замина за Ставропол!
Аполон веднага извъртя кобилата.
— Какво каза?
— Казах, че графинята потегли към Ставропол. Видях я как препусна в посоката, водеща към Ставропол, малко преди червените да нахлуят в имението.
— А защо мълча досега, проклетнико!
— Не бях сигурен дали искате да я намерите, Ваша светлост.
— Аз съм се заклел пред Пьотр, пред съпруга й… да се погрижа за нейната безопасност.
— Тогава тя е опасност, защото Ставропол вече е завладян от болшевиките.
— Наистина ли я видя да потегля в тази посока? — нервно извика Аполон.
Изплашен от гневните искри в очите на княза, Борис усърдно закима с глава.
— Точно така беше, Ваша светлост. Спомням си как се насочи към реката.
— Ако още е в Ставропол, ще я открия! — закани се Аполон, повече пред себе си, отколкото пред другите трима мъже.
За тяхна изненада на устните му разцъфна загадъчна усмивка. След това изгледа изпитателно Карим и Сахин.
Двамата му спътници се ухилиха многозначително.
Аполон се наведе от седлото и отпусна ръка върху рамото на младия коняр.
— Много съм ти благодарен, Борис. Няма да забравя, че съм ти задължен.
Тази нощ преспаха в опустошената къща на граф Радишевски. Аполон се загърна в своя бурнус и се настани на пода в спалнята на Кити, там, където преди няколко месеца бе преживял най-щастливите мигове в живота си. Утре рано той, заедно с Карим и Сахин, щеше да потегли към Ставропол. Ако не е загинала, щеше да я намери! На всяка цена!
Преди Аполон и двамата му спътници да се озоват в Ставропол, бяха длъжни да вземат предпазни мерки, за да не си навличат ненужно вниманието на противника. В онези хаотични месеци Червената армия страдаше от недостиг на униформи, така че бяха позволени всякакви волности по отношение на облеклото. Рано на следващата сутрин Аполон, Карим и Сахин се увиха в по една черна бурка — така кавказците наричаха плътните наметала, които ги пазеха в суровите планински условия. На главите си нахлузиха папахите си, но след като свалиха от тях емблемите на Дивата дивизия. Сега вече можеха да потеглят.
Някъде към пладне стигнаха до една схлупена къща край пътя и се присламчиха към един взвод червеноармейци, предвождани от наперен полковник. Конете им бяха доста изтощени, затова командирът нареди да спрат и да ги оставят да си починат. Войниците влязоха в тясното задимено помещение и веднага се струпаха около цинковия тезгях. Отвън Аполон огледа конете, а сетне надникна вътре и преброи войниците.