— Да влезем при тях и да проверим дали униформите ни няма да им се сторят подозрителни — предложи Аполон. — Но ако ни поискат документите, веднага ще им отвърнем със стрелба от упор. На всеки от нас се падат по трима. Сигурен съм, че ще се справим, още повече че ще ги изненадаме. Готови ли сте?
Карим и Сахин кимнаха едновременно. Никога не се нуждаеха от дълги и сложни обяснения, когато се налагаше да изпратят някого на небето. Бяха го вършили толкова пъти досега, че трудно можеше да се намерят по-опитни стрелци от засада в целия Юг.
Скочиха от седлата и привързаха поводите на конете към същата напречна греда, край която бяха подредени конете на червеноармейците. После влязоха вътре и се озърнаха в задименото помещение, тясно за толкова много посетители. Войниците се бяха скупчили около една от масите, а на пейката до нея треперливо се оглеждаха няколко местни селяни. Аполон бавно закрачи към групата мъже в униформи. Карим и Сахин го следваха плътно.
— Мога ли да се присъединя към компанията? — весело попита той.
Полковникът го изгледа подозрително и веднага го попита кой е, откъде идва и накъде пътува.
— От щаба на фронта получихме заповед да потеглим за Ставропол. Прехвърлят ни от Осма армия към Шеста дивизия — отговори Аполон, с уверен тон, като гледаше полковника право в очите.
— Документите, моля — заповяда полковникът. Войниците се стреснаха от резкия му тон, оставиха картите на масата и се обърнаха към своя командир.
— Всичко бяхме принудени да изоставим, когато корпусът на Мамонтов нахлу в района на Манич преди месец. Атакуваха ни, както си спяхме в селото. Дори униформите ни изгоряха в пожара, затова сега сме принудени да пътуваме с тези дрехи — Аполон докосна с ръка своето наметало, след което кимна по посока на двамата си спътника.
Полковникът ги огледа критично. Зад гърба му се обади един от войниците, решил да провери благонадеждността на новодошлите:
— Знаеш ли какво е казал другарят Ленин за съветите?
— Съветите осигуряват постигането на пълната независимост на най-бедните слоеве на населението от експлоататорските класи.
— А какви са основните икономически цели на комунистическото учение?
— Да се премине от временно господстващата икономическа анархия към планово стопанство. — Аполон отговаряше гладко и уверено, без никакво запъване. Личеше си, че не си беше губил напразно времето, посветено на четенето на болшевишки брошури, заловени при пробива на конницата на Мамонтов. Сега за него нямаше тайни в дебрите на иначе доста мъглявото болшевишко учение.
Очевидно Аполон се бе справил успешно с импровизирания изпит, защото внезапно полковникът махна с ръка и нареди на един от войниците да напълнят още една чаша с водка.
— Пийни с нас по чашка, другарю.
Аполон веднага пое чашата и се настани на най-близкия стол, след което покани Карим и Сахин да се присъединят към него.
— А тези двамата имат ли документи? — попита полковникът и посочи с кимване към Карим и Сахин.
— Не, Изгубиха ги също като мен при пожара в селото. Ще си набавим нови документи в Ставропол.
— И те ли са болшевики като теб, другарю? Полковникът знаеше, че както в Червената, така и в Бялата армия имаше много представители на задкавказките и средноазиатските националности, но те не се сражаваха в защита на едната или другата идеология, а само заради плячката.
— Те почти не знаят руски — обясни Аполон. — Да не говорим каква загадка е за тях идеологията на Ленин. Пък дори и да я разберат, това няма да промени живота им. — Той се усмихна извинително. — Нали ги знаете азиатците? Готови са да заколят някого просто така, след нищо и никаква свада. Предани са единствено на господарите си и на приятелите си.
Полковникът от Червената армия беше селянин от донската област — от така наречените „иногородни“ или пришълци от северните руски губернии, които от десетилетия са били потискани от казашките атамани. Затова много добре бе запознат с традициите на кръвожадните бойци от Задкавказието и Средна Азия и винаги внимаваше да не предизвиква ненужно някой от тях. Затова сега само се наведе напред, приближи се към Аполон и зашепна едва чуто:
— Сигурен ли сте, че ще се подчиняват на заповедите ни?
— Напълно — успокои го Аполон. Имам много основателна причина да не се съмнявам в тях — ние сме кръвни братя.
От учудване очите на полковника едва не изскочиха от орбитите си. Той беше слушал много легенди за тази мистична церемония, при която воините порязват ръцете си с кинжали и след това смесват кръвта си. За един селянин от донските степи подобен варварски обичай беше нещо необичайно, неразбираемо и дори плашещо. Сред селяните по поречието на Дон се носеха ужасяващи слухове за кръвожадните азиатци и кавказци. Полковникът им хвърли загрижен поглед. Всичко във външностите на Карим и Сахин потвърждаваше тази легенда — сухите мургави лица, с изострени носове като ястребови клюнове, маузерите в кобурите и грамадните ханджари, забучени на коланите. Полковникът мислено си пожела по-скоро да се отърве от тяхното присъствие.