— Ще тръгвате ли скоро? — попита го Аполон, който сякаш бе отгатнал мислите му.
— Да. Трябва да се явим в щаба на дивизията преди мръкване. И без това вече сме закъснели.
Погледът му отново пробягна по лицата на Карим и Сахин.
— Тогава нека аз ви почерпя по една водка. Не може ли да останем още малко тук?
— Не, не, трябва да тръгваме. — Полковникът припряно стана от масата. Двама от неговите войници веднага го последваха, но останалите не помръднаха от местата си, дори не отделиха погледи от бутилката с водка. Аполон побърза да им долее чашите.
— Само по една глътчица преди тръгване, другарю. — Той му смигна радушно, като на стар приятел. — Само по една за из път — промърмори Аполон и размаха бутилката пред носа на червеноармейците. После незабелязано погледна към вратата. Полковникът и двамата войници вече бяха излезли навън. Аполон енергично кимна към Карим и Сахин. Преди тримата червеноармейци да успеят да разберат какво става, Аполон, Карим и Сахин вече бяха затъкнали кинжалите си в гърлата им. Пияните войници загинаха, преди да могат дори да изохкат.
— Към вратата! — заповяда Аполон. — Другите трима всеки момент ще се върнат.
Карим тъкмо наближаваше с три скока вратата, когато тя се отвори и се подаде единият от двамата войници, които бяха навън с полковника. Нещастникът едва бе направил крачка, когато зърна ужасяващата гледка и понечи да изкрещи, но нито звук не излезе от гърлото му, защото на секундата устата му бе затъкната от едра и космата като мечешка лапа ръка. После замахна с другата ръка и гърлото на войника бе прерязано, преди тялото му да се свлече на пода. „Четирима вече са повалени, значи остават още двама“, мислено си каза Аполон.
Но за нещастие другите двама, чакащи отвън, предусетиха, че вътре става нещо непредвидено и решиха, че най-разумно ще бъде да се спасяват с бягство. След миг се чу само тропотът от конете им, пришпорени в бесен галоп.
— По дяволите! — изруга Аполон. — Вие се заемете с тези двамата. Аз ще се справя с полковника. — Карим и Сахин се заеха с новата задача, а Аполон пое към вратата. — Но после трябва на всяка цена да ме настигнете! — извика той през рамо и изскочи навън. Скочи на седлото на Леда и веднага я пришпори. Наведе се ниско над гривата й и започна да й повтаря онези думи, за които знаеше, че карат кобилата да полети като стрела напред. Още не бе изминал една верста в шеметно препускане, когато забеляза пред себе си силуета на полковника. Капитан Кузин се съмняваше, че така лесно ще се намери кон, който да може да съперничи по бързина на неговата Леда. Освен това полковникът и войникът, който го следваше, като всички селяни, наскоро зачислени в редовете на Червената армия, не бяха от опитните ездачи.
Между Аполон и червеноармейците оставаха само двайсетина метра, когато князът измъкна кинжала от колана си, изправи се на стремената, прицели се и замахна. Кавказкият кинжал профуча със свистене и острието от дагестанска стомана се заби между плешките на войника. Нещастникът изкрещя диво и се сгърчи върху гривата на коня си. Аполон си спомни неписаното правило на планинците: „Пушката може да не улучи, пистолетът може да засече, но кинжалът винаги достига мишената.“ — Аполон се наведе от седлото и измъкна от движение кинжала си от гърба на жертвата. Веднага след тази задължителна за всеки джигит завършваща операция войникът се олюля и се строполи на земята. А в това време кобилата на Аполон вече се носеше устремно към коня на полковника. Капитанът грижливо избърса кинжала и го напъха в канията. При следващата мишена не биваше да пролива кръв, защото униформата на полковника му трябваше чиста, без петна от кръв.
Леда вече скъсяваше упорито дистанцията, когато полковникът измъкна пистолета си и стреля през рамо към Аполон. Но Аполон дори не трепна, защото прекрасно знаеше колко е трудно да се улучи подвижна цел, когато стрелецът се друса върху седлото на галопиращ кон. Полковникът от Червената армия явно бе прекалено самонадеян, щом вярваше, че пистолетът може да му помогне в тази ситуация.
Изплашеният за живота си болшевик не пестеше куршумите. Когато се увери, че противникът му няма повече патрони, Аполон, който нарочно си бе позволил да изостане малко, отново пришпори Леда, измъкна сабята си и за броени минути настигна коня на полковника. Замахна рязко и толкова точно, че острието на сабята му се вряза в челото и скулата на полковника — той издъхна още преди да е паднал от коня.