Аполон дръпна поводите на Леда и скочи на земята. С бързи движения смъкна униформата на полковника. Сега на земята оставаше един болшевик по-малко, което за Аполон Кузин със сигурност означаваше, че поне този тук повече никого няма да измъчва или убива.
След малко го настигнаха Карим и Сахин. На седлата им бяха преметнати войнишките униформи, свалени от червеноармейците. Всички трупове бяха предвидливо преместени в крайпътните преспи. Степните вълци нямаше да закъснеят да се справят с тях.
Тримата кръвни братя устремно препуснаха към Ставропол.
— Виждам, че карате и конете им — отбеляза Аполон.
— Жал ни беше да ги оставим на произвола на съдбата — отвърна му Сахин на дагестански.
— Да, наистина щеше да е жалко — съгласи се Аполон.
— Можем да ги продадем в Ставропол — предложи Карим, Той никога не забравяше да се погрижи за парите, защото още беше ерген, а в планинските аули се плащаше доста скъп откуп за всяка невеста.
— След две-три версти ще спрем, за да навлечем тези омразни униформи. Трябва да запомним имената им, защото ще използвам техните документи. За съжаление един от вас ще се наложи да подстриже поне малко косата ми с кинжала си, за да приличам повече на офицер от Червената армия. Не е нужно да се рискува излишно.
Този ход беше абсолютно навременен, защото на тримата побратими им предстоеше да се смесят с десетте хиляди червеноармейци, съсредоточени в Ставропол.
Когато късно следобед в покрайнините на Ставропол се появи на кон снажен офицер от Червената армия, придружаван от двама странно облечени планинци — наполовина в червеноармейски униформи, наполовина в кавказки дрехи — отвред ги обградиха войниците от Шеста дивизия, командвани от генерал Берьозов. Навсякъде кипеше трескаво оживление. Всички улички, пазари и особено пивници бяха претъпкани със скитащи войници, решили да се възползват докрай от развлеченията, които им предлагаше Ставропол, преди да потеглят на последния поход към брега па Черно море.
Повели зад себе си коне за смяна, тримата конници бавно напредваха по разкаляната улица, сред многолюдното и невъобразимо шумно множество. От двете страни с тях се разминаваха войници от Червената армия. Някои се бяха облегнали на фасадите на къщите, други разговаряха, спореха или се смееха, но повечето се скитаха безцелно. Виждаха се много талиги, коне и тачанки. Веднъж дори се появи един брониран автомобил със знаците на ЧеКа, с въоръжени до зъби мъже в черни кожени куртки по широките стъпала на колата. Но въпреки че бяха отвред заобиколени от врагове, нито Аполон Кузин, нито двамата му мълчаливи спътници се съмняваха, че когато се наложи, ще успеят да се измъкнат невредими от претъпкания с червеноармейци град.
Леда продължаваше да напредва сред локвите по средата на улицата, заобикаляйки всевъзможните препятствия, но князът не обръщаше внимание на врявата около себе си. Беше потънал в тревожни мисли, защото още не бе решил какво да предприеме най-напред, за да открие графиня Радишевска сред това невъобразимо гъмжило. И как ще й обясни внезапната си поява тук, в Ставропол? Разбира се, можеше да заяви, че изпълнява молбата на приятеля си, Пьотр, да се погрижи за съпругата му. Или че просто е бил загрижен какво се е случило с нея. На което графинята, разбира се, би могла да отговори, че подобна проява на загриженост или на любопитство е равносилна на опит за самоубийство, след като смъртните му врагове бяха тук буквално на всяка крачка. Естествено бе, че тези две обяснения нямаше да спечелят доверието на Кити. Пък и защо му трябваше да я лъже? Както той, така и тя би се досетила каква е истинската подбуда за този отчаяно дързък ход. Аполон жадуваше час по-скоро да попадне на следите на Кити, защото за него беше абсолютно невъзможно да изтрие от паметта си сладостния спомен за нейната красота, за нейния чар, за незабравимите часове, с които го бе дарила тя. Никога, до последния си дъх, княз Кузин нямаше да забрави страстните й целувки и прегръдки, нежните ласки, пламенната й всеотдайност. Тези спомени, като най-сладкото от всички възможни мъчения за един мъж с буйна кръв като неговата, не бяха престанали да го тормозят още от края на миналия декември.
Никой здравомислещ не би приел опита на Аполон да търси любимата си в гъмжащия от червеноармейци Ставропол като нещо друго, освен като пълна лудост, като смъртно рискован опит, но за нормалния човешки разум никога не е била понятна логиката на влюбените. На подобни подвизи — да се жертват заради дамата на сърцето си — са били способни единствено безумно смелите рицари, възпети в баладите, така обожавани от нежния пол през Средновековието.