Тримата спътници се спряха да обърнат по две чаши водка в първия хотел, който се изпречи пред погледите им. През цялото време Аполон не престана да се озърта тревожно. Ако Кити наистина бе успяла да се добере до Ставропол — той мислено се помоли на Бога да не се бе случило най-страшното, — то най-вероятно би било тя да потърси легло в някой хотел. Преди четири седмици, когато имението е било завладяно от болшевиките, Ставропол все още е бил под контрола на Бялата армия. Напълни логично е Кити, поне в началото, да потърси убежище в този голям южен град, разположен на средата на пътя от Астраханска област към черноморското крайбрежие. За съжаление няколко дни по-късно Ставропол и цялата местност наоколо бяха завладени от Шеста дивизия на Червената армия. Аполон дори успя да научи името на командира на дивизията — генерал Дмитрий Берьозов.
Аполон започна да претърсва поред хотелите в града, като преди това остави Карим и Сахин пред чашите с арак в кафенето на ъгъла на главната улица, чийто съдържател беше як грузинец. Арак — това бе едно от най-силните и коварни спиртни питиета, изобретявано някога, особено когато се поднася греяно. Карим и Сахин бяха правоверни мюсюлмани и свято спазваха почти всички предписания на Корана. Много добре знаеха, че Пророкът ще смръщи вежди, като ги зърне от небесата с чаши арак в ръце, но нали можеха да се надяват на неговата милост, пък и всеки човек има право на своите дребни човешки слабости… Както и да е, но те двамата си бяха заслужили този отдих и сега му се наслаждаваха, без да продумат нито дума. И при това не можеха да бъдат полезни на Аполон при търсенето на графинята, защото почти не говореха руски, което в тази навалица можеше да се окаже опасно. Аполон реши да започне търсенето си от хотел „Русия“ най-луксозния в града. Надяваше се така да спести време. Приближи се към младежа, който помагаше при пренасянето на багажа на гостите на хотела, и предвидливо. Пъхна една златна рубла в ръката му, преди да му зададе първия въпрос:
— Търся една млада дама, с дълга руса коса, ей толкова висока. — Отпусна ръка върху рамото на младежа. — Отличава се с прелестните си зелени очи. Името й е Радишевска, но не е изключено да се е регистрирала и под чуждо име. Виждал ли си я в хотела през последните две-три седмици?
Зарадван от щедрия бакшиш, младежът веднага предложи да претърси дори целия град, за да открие жената, която търсеше непознатият офицер, макар описанието на търсената особа да му се стори доста оскъдно. Но за щастие изобщо не се наложи младежът да разпитва, защото прекрасно познавал дамата по простата причина, че я срещал по няколко пъти на ден. И съвсем не се учудвал от любопитството на офицера, подарил му цяла-целеничка златна рубла, защото и други офицери се интересували от нея, без да скъпят рублите си. Дамата била от свитата на генерал Берьозов. Аполон веднага го обсипа с въпроси. Кога излизала на разходка? В колко часа се прибирала след сутрешното си излизане? И в колко след следобедното? Къде е сега генералът? Отговорите на младежа бяха толкова изчерпателни и заплащането за тях така щедро, че щяха да му стигнат да изхранва цял месец бедната си майка и двете си сестри, доста по-малки от него.
Младежът продължаваше да отговаря с готовност на въпросите на Аполон, сипещи се като порой. Отскоро ли тази дама е в хотела? Да, отскоро. За нея бил запазен на втория етаж апартамент номер седемнадесет, макар че всъщност това бил апартаментът на генерала.
— Слушай, другарю… — Съобразителният младеж не забравяше да използва тази нова форма на обръщение, защото не знаеше с кого си има работа и не искаше да си навлече излишни неприятности. — За още една златна рубла ще надуша всичко, което те интересува. — Той му намигна съзаклятнически.
Аполон кимна разсеяно, защото една ужасяваща догадка разтърси мозъка му. „На втория етаж? В апартамента на генерал Берьозов!“
Тази мисъл го разтърси като удар от електрически ток. Идеше му тозчас да я удуши с голи ръце. Искаше да я убие, но в същото време отчаяно копнееше да я измъкне от онзи апартамент номер седемнадесет на втория етаж… Разблъска енергично тълпата пред въртящата се врата на хотела, без да обръща внимание на яростните викове зад гърба си. Групата червеноармейски офицери го изпратиха с възмутени погледи и злобни ругатни, но след като видяха стройната, мъжествена фигура на непознатия, повечето предпочетоха да си замълчат.