Погледът му веднага бе привлечен от елегантната й копринена рокля от бледо моаре, разкошно подчертаващо бялата й шия, върху която на светлината на свещите трепкаше огърлицата от яркочервените рубини — в тон с рубините на обеците й. Завинаги щеше да я запомни такава, каквато сега стоеше пред очите му — смъртнобледа, с разширени очи, като два изумруда, с полюшващите се над гърдите й рубини, като капки кръв върху белоснежната й кожа…
От зоркия поглед на генерала не убягна внезапното пребледняване на графинята. Особено болезнено Берьозов възприе нескрития копнеж, който долови в издайническия блясък на зениците й. За нейно щастие женският й инстинкт й подсказа бързо да сведе очи, което й помогна да дойде на себе си, да успокои трепета си, да прикрие от любопитните погледи на околните неспокойните си ръце, да потуши буйното надигане на високите си гърди.
Но генералът явно подозираше нещо нередно, иначе защо сивите му миши очички се стрелкаха, нетърпеливо и питащо, ту наляво към лицето на Кити, ту насреща към безизразната физиономия на току-що пристигналия офицер.
— Познавате ли графинята? — предпазливо започна разпита си генерал Берьозов, докато оглеждаше изпитателно стегнатата фигура на Аполон.
Но князът прие предизвикателството със завидно самообладание.
— Преди много години ни запознаха на един от императорските приеми в Петербург, Ваше превъзходителство — учтиво изрече той. — По-точно тогава имах честта да бъди представен на нейния съпруг, негова светлост граф Радишевски. — По устните му се плъзна лека гримаса на едва доловима насмешка.
Генералът се смути от неизказания намек, красноречиво четящ се по лицето на Аполон, затова се изкашля припряно и отново заговори:
— Хм… Щом е така, това обяснява смущението на нашата прелестна домакиня.
— Надявам се да е така. В живота се случват понякога най-неочаквани изненади — любезно кимна князът. — Но за щастие съдбата, ако реши да е благосклонна към нас, ни сюрпризира приятно. Както тази вечер например — завърши той с една от своите най-обаятелни усмивки.
— О, виждам, че графиня Радишевска вече успя да се съвземе от този, как го казахте… сюрприз на съдбата. Така ли е, скъпа? — обърна се генералът към нея и понечи окуражително да я погали по ръката, но тя навреме я прибра в скута си. Лицето на генерал Берьозов мигом изстина и се вцепени като маска. Дори в сивите му очи не се четеше нищо, само дето едва забележимо потъмняха.
— Кой успя толкова бързо да ви внуши, генерале, че съм била изненадана? — тихо запита тя с напълно безизразен тон. След това се усмихна предпазливо и с достойнство отпи от шампанското в кристалната чаша, оставена до порцелановата купа, пълна с ягоди.
Но не успя да заблуди Аполон. Князът с безпокойство следеше движенията й, макар и само с крайчеца на окото си. Дали ще съумее тя да се овладее? Дали ще отгатне дръзкия му замисъл? Ако нещо не се провали, очертаваше се дълга и неспокойна нощ. Реши да не обръща внимание на забележката на генерала, затова само си пое дълбоко дъх, изпъна рамене, изчака да спре поклащането на акселбантите му и едва тогава заговори с уверен тон:
— Миналото си е минало и никой не може да го възкреси. С прогнилия царски режим отдавна е свършено. Бъдещето принадлежи на революцията. — За щастие успя да си припомни, че не бива в никакъв случай да удря токове. Спря се в последната секунда. Само този неволен жест веднага би го издал, че е служил в императорската гвардия. — Другарю генерал, полковник Звягинцев се явява пред вас поръчение от щаба на фронта в Киев. Изпращат ме да помагам в обучението на младите пилоти. От щаба искат да им покажа как се управляват трофейните аероплани.
— Аха, сега всичко ми се изясни — кимна генералът, видимо успокоен. Щом се заговореше на военни теми, той се чувстваше в свои води. Очевидно този полковник отнякъде е познавал графинята, но бегло, както личеше от думите му. Но малко бдителност няма да навреди, напомни си генералът. Човек никога не знае какво ще им хрумне на тези самонадеяни летци, които вечно си въобразяват, че са много над останалите офицери, както от пехотата, така и от кавалерията и артилерията. За щастие революцията ще ги задължи да си избият тези внушения от дебелите глави, защото пролетариатът няма да търпи такива самохвалковци. „Но засега не бива да се бърза. Защото още имаме нужда от опитни фронтови летци. Всяко нещо с времето“, каза си генералът, като за десети път изпитателно огледа фигурата на полковник Звягинцев. Накрая се облегна назад и махна с ръка:
— Разполагайте се, полковник. Вечеряхте ли вече? — след потвърдителното кимване на Аполон генералът припряно щракна с пръсти и властно даде знак на оберкелнера: — Донесете бутилка шампанско за полковника! А сега ще ни разкажете ли за тези ваши самолети? — продължи Берьозов, след като запали една от кубинските цигари, част от трофейната плячка след бягството на белогвардейците. — Наистина ли умеете да летите с тях?