— Да, мога да се справя с всички модели аероплани, с които воювахме на фронта срещу германците — кимна Аполон и отново се усмихна. После повдигна замислено вежди, но реши, че този път може да не изчака разрешението да седне от вишестоящия офицер, след което се настани на най-близкия стол. — Не отричам, че понякога е трудно да се избяга от бързите немски машини, но маневреността на френските аероплани, които използвахме през войната, често се оказваше от решаващо значение и ни помагаше да оцелеем. — Аполон се настани още по-удобно на стола. Всичко във външността му, от небрежно отметната златисторуса коса до елегантно кръстосаните дълги крака и безупречно излъсканите ботуши, говореше за високо самочувствие и непоклатима вяра във собствените му възможности. — Освен това френските аероплани са въоръжени с по-далекобойни картечници. Надявам се, че всички вие ще се съгласите с мен? — Последните си думи князът отново изрече с онази неотразима слънчева усмивка, от която се впечатляваха дори вечно намръщените болшевики.
В интерес на истината не можеше да се отрече, че за повечето от присъстващите офицери темата за военната авиация никак не бе интересна. Неколцина от тях дори и успяха да прикрият прозевките си, защото главите им вече бяха порядъчно натежали след обилната вечеря, щедро поливана с десетина вида напитки. Дори и генерал Берьозов престана да задава въпроси относно бойните аероплани, с което много улесни задачата на Аполон Кузин. Пък и почти всичко за тези прехвалени машини беше разисквано и предъвквано десетки пъти в щаба на дивизията — дори хлапетата от тази епоха знаеха наизуст летателните характеристики на различните модели, като „Нюпорт“, „DU–9“, „Спад“, „Фокер“, „Кемъл“, „Албатрос“, „Сопвит“.
Самият генерал Берьозов, погълнал повече от друг път коняк, шампанско и водка, се усещаше като победител, на върха на славата и нищо не можеше да го развълнува — явно вече се виждаше краят на проклетата Гражданска война, която за десетки хиляди руснаци беше истинска трагедия, но за него се бе оказала трамплин за шеметна кариера. Въпрос на няколко седмици беше белите да бъдат издавени до крак в Черно море. Неговият щаб вече бе разработил план за последното настъпление на Шеста дивизия и утре сутринта куриерите ще започнат да го разнасят по полковете. Жалко наистина, че ще му се наложи да се раздели с луксозния хотелски апартамент, с великолепната кухня на хотела и с превъзходната му изба, както и с тази красива руска графиня, която със съпротивата си никога не го оставяше да скучае в леглото. Топла вълна на задоволство го заля и той си позволи да разговаря по-свободно и непринудено с непознатия полковник:
— А какво ще кажете за тази красавица, полковник, която седи от лявата ми страна? Достойно възнаграждение за славните победители, нали?
Аполон предпазливо и незабелязано обходи с поглед големия салон на хотел „Русия“. Странно, но се оказа, че бяха останали край масата само те тримата: генералът, Кити и Аполон. Генералът беше вече доста пиян, с небрежно разкопчан кител с подрънкващи медали по него, с ръка, свойски преметната през рамото на графинята. Но Аполон най-много се подразни от пръстите му, които небрежно галеха голото й рамо.
Аполон още веднъж се огледа, като едва се сдържаше да не се нахвърли още в този миг върху генерала и да го стисне с голи ръце за гушата. Много усилия му струваше да се овладее. Дори не посегна към кобура на кръста си, а само заговори с престорено пиянски завалена интонация:
— Чудесна награда, генерал Берьозов, не мога да си кривя душата. Че то кой може да си затвори очите пред такава хубост?
Но в следващия миг се опомни и настръхна от подозрение, че ще го издаде прекалено очебийното му възхищение от красотата на младата графиня, която побърза да сведе глава, с трепкащи от вълнение мигли, засрамена от факта, че княз Кузин бе станал неволен свидетел на нейното падение. Но Кити не смееше да противоречи на думите и желанията на генерала, защото горчивият й опит през последните кошмарни седмици я бе убедил, че Берьозов е способен да бъде ужасно брутален, безмилостен и непредсказуемо жесток, ако някой си позволи да се опълчи срещу волята му.
„Но защо се държи така смирено и покорно, като че ли е негова робиня още от рождение? — удивляваше се мислено Аполон. — Просто не мога да повярвам, че това е същата горда и самоуверена жена, която ме прие в спалнята си!“ Аполон Кузин имаше предостатъчно основания да бъде озадачен — на масата, в присъствието на властния генерал, графиня Радишевска се държеше по-плахо дори от последния слуга в хотела. „По дяволите! Нима съм си загубил напразно времето да търся следите й, за да я спася от болшевиките? — ядосано се запита Аполон. — Ами ако тя самата не желае да бъде спасена и отведена от този хотел? Очевидно тук си живее доста сносно. Напълно задоволена, нищо не й липсва… А на всичкото отгоре е облякла една от най-елегантните си рокли, с това съблазнително, прекалено дълбоко деколте! Дори не е забравила огърлицата с рубини… Защо е всичко това? — С гневен жест Аполон изпи на един дъх водката в чашата си и веднага я напълни чак до ръба. — Как защо! За да се хареса на този простак, който през цялото време не сваля дебелата си ръка от рамото й, за да стане ясно на всички, че тя е негова собственост! Плячката на победителя!“