— Бива си я, нали, полковник? Стига ти само да я пипнеш тук-там и веднага ще разбереш, че от плътта на истинските аристократки до месото на простите селянки има огромна разлика. Едно е да нагъваш блатен шаран, но съвсем друго е да си замезваш с пушена норвежка сьомга, нарязана на тънички резенчета, нали тъй? Ха-ха-ха, ами добре го казах, а… До революцията хич и не смеех да си мисля насън дори, че ще мога някога да докосна, не, не да докосна, да мачкам такава разкошна плът, със синя кръв във вените! А сега мога да правя с нея каквото си поискам! — Той намигна свойски на зяпналия полковник Звягинцев. — Дори да върша с нея такива неща, за които хич и не си досещал дори!
Пребледнялата като платно графиня, принудена да изпие до дъно горчивата чаша на унижението, внезапно се изчерви като мак. Никога през живота й никой не бе стъпквал така безмилостно достойнството й. И то пред очите на мъжа, когото обожаваше, за когото копнееше до полуда! Вече дори не смееше да си задава въпроса докъде ще стигне всичко това, колко още ще може да изтърпи, преди да посегне на живота си. В този ужасен миг й се искаше само едно: да изкрещи с все сила: „Убий го! Убий го! Тук и веднага, Аполон!“ Но знаеше, че само секунди след изстрелите в салона ще нахлуят с извадени пистолети и измъкнати саби ординарците и адютантите на генерала, следвани от щабните офицери и прислугата на хотела. Не, невъзможно беше за нея да се изтръгне от капана, в който бе попаднала.
Аполон нямаше никаква представа за навиците на генерала, но можеше лесно да се досети, че ако го удуши с голи ръце в леглото му — нямаше друг начин да го убие с по-малко шум — адютантът на сутринта неминуемо ще открие трупа на Берьозов. А това означаваше само едно — те двамата ще имат на разположение само няколко часа за бягство, преди да се вдигне олелия до небето… Затова сега само се усмихна учтиво, като се престори, че въобще не е забелязал колко тревожно се надигат гърдите й. Но нервите му бяха опънати като струни, водката още повече сгорещяваше кръвта му, затова му бе потребно да събере последните остатъци от волята си, да стисне челюсти до болка, за да не скочи от стола, да грабне ножа от масата и да го забие между ребрата на Берьозов.
— Хайде — подкани го генералът, докато размахваше чашата си толкова енергично, че наоколо се разсипа почти половината от водката в нея. — Ела да я пипнеш. Сам ще се убедиш каква крехка и сочна плът има тази дворянка. — Тръшна чашата о масата, при което в нея почти нищо не остана, отметна глава назад и се засмя снизходително. — Не бой се, полковник, щом аз ти разрешавам, нищо страшно няма да ти се случи…
Но Аполон не помръдна дори.
— Не, благодаря — процеди през зъби той със странно притихнал глас.
Генералът веднага свъси рунтавите си вежди и недоволно изсумтя:
— Ти, какво, Звягинцев, да не си нещо по-така, а? Да не би да не си по жените? Значи предпочиташ момчетата, и то по-малките, а? Кажи де, стига си се скумросвал! Пред мен всичко можеш да кажеш. — За миг Берьозов се замисли, поразен от току-що хрумналото му предположение, и вторачи помътнелия си поглед в пребледнялото лице на офицера от другата страна на масата. — Затова ли си такъв един… хм… потаен? А?
— Не съм любител на млади момчета — сухо отвърна Аполон.
— Ами щом е така… — Сивите очи на генерала светнаха от ярост и злоба. Лицето му се зачерви като презрял домат. Настроението му мигом се прекърши и отново го овладя ненавистта към всеки, който го превъзхождаше, независимо за какво се касаеше. Пет поколения негови предци бяха трупали и таяли тази злоба в душите си, за да я предадат многократно умножена на потомците си. Избуялата в гърдите му ненавист на бърза ръка проясни доскоро мътния му поглед и сега вниманието му бе привлечено от аристократичните черти на непознатия полковник.
— Ти какво… какво ми се репчиш? Да не би да не ти се нрави, а? — кисело подхвърли той. — Искаш да кажеш, че не е достатъчно красива за теб! — Помръдна неспокойно на стола си и изкрещя командата тъй рязко и силно, че сякаш камшик изплющя върху масата: — Сложи си ръцете върху нея!
Играта вече ставаше смъртноопасна. Аполон затаи дъх, отпусна ръцете си под масата и стисна облегалките на стола тъй силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Едва когато успя поне отчасти да се овладее, той се наведе над масата и задъхано прошепна: