Когато всичко свърши, от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Наведе се надолу, хвана я с двете си ръце за скулите, за да я целуне, но тя рязко отметна глава. Не го погледна дори. Засрамен до дъното на душата си, князът се почувства още по-неловко, когато в безизходицата си не му хрумна нищо, освен да й подаде наполовина изпразнената бутилка с вино.
Кити я грабна и жадно отпи, но очите й останаха притворени, докато поднасяше гърлото на бутилката към мокрите си устни.
— Браво, графиньо! Браво! — провикна се щастливият генерал, единственият щастлив от цялата компания, — Великолепно, невиждано изпълнение! Не сте ли съгласен, полковник? — Обхванатият от перверзна еуфория генерал дори захвърли на канапето пистолета, за да може да й изръкопляска, непропускайки случая да унижи докрай злочестата графиня.
— Навярно е така — неловко промърмори Аполон, неспособен да вложи цинична нотка в интонацията си и веднага се зае да оправи разкопчаният си брич. После се присегна към най-близката кристална гарафа е водка, за да удави горчивото чувство на безпомощност. Но парещата течност не му помогна да забрави за отвращението, което изпитваше най-вече към самия себе си. Както и необяснимото раздразнение от неочаквано ловките похвати на Кити.
Яките ръце на генерала вдигнаха като перце графинята от килима, за да я отнесат на канапето. Студените му сини очи я измериха презрително, така, както си беше полугола, зачервена и безразлична.
— Ще получа ли една усмивчица, скъпа графиньо? — злорадо се ухили Берьозов, — Наистина беше много добра. Хайде, усмихни ми се! — Той властно щракна с пръсти.
Но в този миг само една мисъл се въртеше в главата й — очите на Аполон, които я пронизваха, като че ли искаха да я жигосат. И завинаги да лепнат на челото й клеймото на позора… Защо на Берьозов му бе скимнало да я предлага на Аполон, и то в негово присъствие? Никога досега не бе вършил подобно нещо. Дори винаги се бе държал като непоправим ревнивец. О, по дяволите! Има ли вече значение какво се раждаше в болния мозък на този урод? Нали цяла Русия бе затънала в блатото заради изчадия като него? Тази нощ изпи до дъно горчивата чаша ни унижението.
Може би поради това сега не й помогна изпитаното средство да се самозалъгва, също като умопобърканите, че това не се случва с нея, че това е само един кошмарен сън, че това не е тя…
— Не, не… не мога — отмаляло прошепна тя.
Генералът се втренчи в нея неуверен дали бе чул добре. Нима още й бяха останали сили за съпротива? След толкова много изтезания с копринените камшици?
Внезапно в очите й запламтяха злобни искрици.
— Сега не ми е до усмивки!
Лежеше като смазана върху канапето, напълно опозорена, полугола и разчорлена, стъпкана и безпомощна, но все пак красива в скованата си поза, неизгубила последната частица от своето човешко достойнство. Дори се осмели да издържи на мътния поглед на генерала, докато той преглъщаше задъхано и жадно.
— Графинята е много ядосана, защото остана незадоволена. — След тези думи генерал Берьозов отново се разсмя и подигравателно повдигна вежди, преди да се обърне към Аполон. — Нямате представа колко е темпераментна нашата графиня, полковник. Така че не е чудно, че понякога изпада в кисело настроение. — Той вдигна тост. — Да пием за секса, полковник! Да пием, графиньо! — Той се обърна към Кити и отново вдигна чашата си. — За любовните ласки. Дано вратите на рая винаги бъдат готови да се разтворят за нас, мъжете.
— Да пием за жените — глухо изръмжа Аполон, неспособен да прикрие нотката на отвращение в гласа си. След което изпразни чашата до дъно.
Глава 10
През цялата тази кошмарна вечер Аполон се бе надявал водката да повали генерала и те двамата с Кити най-после да останат сами и да предприемат бягството от хотела. Но Берьозов издържа неочаквано дълго на връхлитащото го алкохолно опиянение. Вероятно му бе помогнало наследеното от предците — здрави, яки сибирски селяни, свикнали със силната домашна водка, живеещи при невъобразимо суров климат, принуждаващ мъжете по девет месеца в годината да се свиват вкъщи край печката, където единствената им разтуха е да надигат стаканите с водка.
Но най-после Аполон дочака края на отвратителната сцена, в която го бе задължил да участва пияният генерал. Берьозов се изтегна на канапето и само след броени минути захърка шумно. Аполон знаеше, че сега бе най-подходящият момент да му пререже гърлото. Но не го стори, защото това, което беше напълно приемливо за един оскотял сибирски селяк, какъвто си оставаше Дмитрий Берьозов въпреки генералските лампази, бе немислимо за потомъка на князете от фамилията Кузин.