Аполон скочи от стола си така бързо, че Кити се изплаши. Изтича до канапето, наведе се над туловището на сумтящия в просъница Берьозов, за да се увери, че генералът спи дълбоко, след което се обърна към нея и я попита е тревожен глас:
— Къде е стаята на ординареца на генерала? — Аполон знаеше, че както в Бялата, така и в Червената армия един генерал никога не се занимаваше с оправянето на леглото си, защото това бе задължение на неговия ординарец.
— В малката стаичка до съблекалнята — прошепна Кити, все още трепереща от страх.
— Повикай го — нареди й той, след което обърна заспалия генерал по гръб, преди да започне да разкопчава китела му. — След като аз и ординарецът завлечем генерала в леглото, ще ударя ординареца по главата с маузера, за да не се събуди поне до обяд. Но това може да се избегне, ако успееш да го отпратиш с думите, че генералът трябва да се наспи и присъствието на ординареца в генералския апартамент няма да е необходимо. Ще се справиш ли с ординареца?
— Мисля, че ще успея да го убедя — шепнешком отвърна Кити, докато трескаво оправяше роклята си. Сега, когато отново бе облечена, мислите й се проясниха малко, въпреки че заради алкохола и преживения кошмар главата я болеше ужасно. — И друг път се е случвало.
— Не се притеснявай, ако не успееш. Винаги мога да му прережа гърлото.
Изплашена от думите му, Кити се обърна и го изгледа смаяно.
— Нима си готов да го…
Аполон се намръщи и заговори хладно:
— Тази сутрин ми се наложи да избия пет войника и един офицер от Червената армия, преди да се добера до теб. Така че един повече или по-малко вече няма кой знае какво значение.
Смаяната графиня пребледня и притисна ръка към устата си.
— Шест? Убил си шест човека?
— За Бога, Кити — сърдито изръмжа Аполон. — Докога ще те чакам да се приготвяш? Трябва да бягаме.
— Да, да… Ей сега ще се приготвя — смутено промълви тя, все още зашеметена от признанието му, произнесено с толкова хладнокръвен глас.
— Тогава иди да повикаш проклетия ординарец!
Аполон и ординарецът завлякоха едрия генерал в леглото му. Князът измъкна от джоба си три златни рубли и ги пъхна в ръката на ординареца с думите:
— Графиня Радишевска и аз искаме да остане още малко тук, в салона, за да изпием по чаша преди лягане. Сигурен съм, че генералът тази нощ няма да се нуждае от нищо, освен да бъде оставен на спокойствие, за да се наспи и да възстанови силите си. Най-добре е сега и ти да се прибереш в стаята си и да поспиш, защото утре няма да ти е леко. Генералът пи доста тази вечер и утре ще е с главоболие, много раздразнителен, така че те чака тежък ден, момко.
Ординарецът само кимна послушно. Полковникът беше напълно прав за събитията, които щяха да се разиграят на сутринта в генералски апартамент. Освен това трите златни рубли бяха толкова убедителен аргумент, че ординарецът въобще не се замисли защо този млад и красив полковник желае да остане насаме с графинята до късно през нощта. Много повече го интересуваше най-младичката от камериерките на етажа, отколкото графиня Радишевска, която досега почти не бе разговаряла с него. Но преди да излезе в коридора, му хрумна нещо. Обърна се и предпазливо попита:
— Ами ако генералът внезапно се събуди и реши да ме повика при себе си?
Аполон го измери с преценяващ поглед и веднага измисли как да успокои младия ординарец:
— Сигурен съм, че графиня Радишевска ще може да изпълни всяко желание на генерал Берьозов, така че няма да се наложи твоята помощ.
Само след две секунди ординарецът вече бе стигнал до стаичката си, стискайки в шепата си скъпоценните три рубли, които бе получил от княз Кузин.
Едва издържаща на прекомерното напрежение, Кити се втурна към Аполон и се сгуши в прегръдките му, хлипаща и трепереща неудържимо. Много, ужасно много й се бе насъбрало през последните часове. Никога дори не бе сънувала, и в най-кошмарните си нощи, че ще й се наложи да преживее някога такова умопомрачително унижение, примесено със смразяващия страх, че в следващата секунда оскотелият генерал ще натисне спусъка и ще й пръсне черепа. И всичкото това на фона на заливащото я отчаяние, че нейният свят се срутва из основи пред очите й. Едва сега, дочакала бленувания миг на разтуха, най-после в прегръдките на любимия мъж, за когото доскоро не знаеше дали е жив или мъртъв, изтерзаната Кити си позволи да даде воля на сълзите си. На страданията си, натрупали се през тези ужасни седмици, дни и нощи.