— Ох, Аполон… — изхлипа тя, неспособна да удържи стенанията си, — не зная как да благодаря на Бога, че отново си при мен. Господи, трябва поне една свещ да запаля в най-близкия храм…
— После, после… Сега нямаме дори минута за губене! — Но ръцете му отказаха да се подчиняват, трескаво галещи косите и бършещи сълзите от бледите й страни. — Вече си в безопасност. И всичко ще бъде наред. Никой никога няма да те заплашва, да те насилва, да се гаври с теб. — Просълзеният княз знаеше, че в този сърцераздирателен миг бе длъжен да я успокои, приласкае и утеши, но защо словата едва-едва се изтръгваха от скованото му гърло? Може би защото отново го обзеха мъчителни съмнения? Наистина, как се бе озовала тя в този хотел, в компанията на онзи гнусен генерал? И как бе успяла така бързо да се приспособи към новата си роля? Дали Кити само е спряла за един ден в Ставропол, преди да продължи към черноморското крайбрежие? И тогава е станало нещо непредвидено, нещо ужасно и неизбежно, за да се покори тя като жалка робиня на този болшевишки развратник и пияница?
Не, умът му отказваше да приеме подобни предположения и продължаваше да се лута в нови и нови хаотични догадки. Нали я помнеше от онези вълшебни декемврийски дни и нощи? Техните нощи… Тогава тя с радост се притискаше към него в леглото, макар че той беше само гост в имението. Колко ли още такива гости е приемала след него в имението? Смразяващото подозрение пропълзя в мозъка му като черна змия, измъкнала се от зимното си леговище. Дали наистина се бе съпротивлявала дълго пред генерала, който — в това Аполон въобще не се усъмни — сигурно бе успял да я съблазни със своята протекция в тези смутни дни, с комфорта на генералския си апартамент в най-луксозния хотел на Ставропол? Но нали Кити не познава никого в този град, така че просто не е знаела къде да се приюти… А дали тази вечер бе изпълнила покорно всичките гадни приумици на генерала единствено заради страха си от наказание? Или вече е паднала тъй ниско, че е способна да се държи като куртизанка, свикнала с всякакви мъжки капризи и сексуална извратеност?
Но не, Аполон не можеше да забрави допира на набъбналите й зърна към неговите галещи ръце. А когато тя се настани в скута му, той веднага усети възбудата, пропиваща нежното й тяло, долови трепета, разтърсващ бедрата й. Колко ли пъти е сядала в същата поза, също така разголена и тръпнеща, готова да отдаде ласките си, тялото си без остатък на онзи отвратителен похотливец… Стисна челюсти, за да не закрещи, доведен до ярост от болка, ревност и унизителна безпомощност да върне времето назад. Искаше, о, как му се искаше да изтръгне всички коварни съмнения, черни мисли и изгарящи видения от мозъка си, но бе напълно безпомощен. А точно подобни състояния гордият княз Кузин най-много ненавиждаше. Нищо друго не го мъчеше тъй жестоко, както осъзнаването на собствената му безпомощност. Ето и сега бе длъжен да н успокои, да й заговори със спокоен, разумен тон. Ала не успя.
— Защо остана в Ставропол? — изхриптя разтреперан князът, защото скованото му гърло не му позволи да заговори с обичайния си леко безгрижен тон.
Кити се отдръпна от гърдите му и го изгледа смаяно. Веднага забеляза мрачната сянка, забулваща златистите искрици в очите му. Въздъхна тъжно, припомняйки си старата истина, че всички мъже до един са егоисти, вечна загрижени само за своите терзания и проблеми. Как можеше да му признае, че на всяка цена се бе стремяла да осигури оцеляването на тяхното дете, след като той бе стиснал така сурово челюсти и я пронизваше с обвиняващ поглед.
— Нямаше как да се махна оттук — полугласно от върна тя.
— Сигурно все някога е съществувала някаква възможност да избягаш от Берьозов. Нали всяка вечер този нерез се налива до козирката? — Произнесе тези думи натъртено и ядосано, наблягайки на всяка сричка.
Кити се отдалечи още на метър от него и Аполон бе принуден да отпусне ръцете си, които допреди малко я притискаха към гърдите му. Омаломощена, Кити осъзна колко бе уморена и душевно омърсена. Вече нищо нямаше смисъл, нищо… Само си пое за кратко дъх и сломено промълви:
— Моля те, спести ми нравоученията си…
— Защо, дяволите да те вземат — изкрещя побеснелият княз, — защо не се махна оттук? Нали са те извеждали на разходки из града?
— Защото нямах намерение да сложа сама край на живота си. Не съм от тези, за които самоубийството е…