— На всяка цена трябва да взема от генерала златното ключе — твърдо заяви тя. — Той винаги го носи на колана си. Пусни ме. Причиняваш ми болка!
Но пръстите му не отпуснаха желязната си хватка около тънката й китка. Дори пристъпи още по-близо към нея. Опари я горещия му дъх. Близостта му я смущаваше, объркваше, принуждаваше я да се чувства напълно безпомощна, като разтопен восък в ръцете му. Усети дори неволния допир на бедрото му до нейното.
— Моля те… Аполон, недей…
— А защо не! — остро възрази той, отново обзет от страстното желание да бъде негова, само негова. — Нали досега си се примирявала с ролята на метреса на генерала? Толкова ли е невъзможно сега аз да заема мястото му в твоя живот?
— Ако искаш да ме изнасилиш, няма да мога да те спра… — горчиво въздъхна Кити. — Но дори и така няма да ме накараш да се съглася с теб.
Аполон тихо се засмя.
— Да, личи си, че не си се променила много от последната ни среща.
Изгледа я преценяващо, с едва прикрито възхищение, а на устните му отново заигра онази негова влудяващо чаровна усмивка, която бе жадувала да зърне през тягостните зимни вечери, когато бе седяла сама в имението.
— Не вярвам да се стигне чак дотам, че да те насилвам, Кити… — ласкаво прошепна младият мъж.
Но въпреки че вече тялото й предателски излъчваше първите сигнали за надигащата се у нея възбуда, никак не й бе до размяна на нежни любовни ласки. Цялата й радост от възможността да избяга с него от апартамента на генерала, щастието отново да срещне княз Кузин сред хаотично отстъпващата Бяла армия от Астраханска и Ставрополска област, бе помрачено от гневните му обвинения. В главата й още кънтяха обидните му думи… „Метреса на генерала…“ Нима усилията й да спаси два живота бяха престъпление? Или тя трябваше да изпие чашата с отрова, за да не живее в позор и безчестие? Ако всички постъпваха така, в най-скоро време цяла Русия щеше да бъде напълно обезлюдена.
Кити изправи рамене, вдигна глава и го погледна в очите. Мразеше го в този миг заради жлъчните му укори, с които в гнева си я бе обсипал, без да се сети дори за миг, че тя бе попаднала в капан, от който нямаше измъкване. Защо бе постъпила като наивно до глупост невръстно девойче? Защо във всичките си действия след миналия декември се бе съобразявала най-вече с неговите желания и чувства? Пое си дълбоко дъх, за да се съвземе, след което заговори с привидно спокоен тон:
— Свободен си да постъпваш както желаеш. — За миг обаче гласът й потрепери, когато добави с нескрито огорчение: — Като всички мъже на този свят.
Погледите им се кръстосаха за един миг, който се стори и на двама им безкрайно дълъг. Аполон пръв се овладя и със сърдит жест пусна ръката й.
— Аз ще отида за златното ключе, което, кой знае защо, е толкова ценно за теб! — ядосано изрече той.
Гласът му се стори на Кити като глас на напълно непознат мъж. Никога досега княз Кузин не бе разговарял с нея с такава ярост и жлъч. Къде бе изчезнал обожаваният от нея Аполон, винаги приветлив и мил, ласкав и влюбен до полуда в нея?
— Много добре — отвърна графинята с престорено безразличие.
Горчивият опит вече я бе научил да се примирява. Пък и детински наивно беше все още да се надява, че техните отношения ще останат същите както през декември миналата година. Аполон беше се появил в живота й внезапно, като лятна гръмотевична буря, за да възкреси отдавна погиналите й момински блянове за любов и щастие, но кошмарните дни с генерал Берьозов я бяха върнали на земята. Всички мъже се отнасяха с вродено пренебрежение към жените, дори и тези, които не пестяха клетвите във вечна любов. Графинята още не беше забравила безмилостните камшици, с които я бе изтезавал генералът. Но нямаше нищо по-ужасно за нея от разочарованието, че дори Аполон, нейният любим рицар, не е лишен от типично мъжката слабост да нагрубява жените, когато те не постъпват така, както е очаквал от тях.
Преди няколко седмици Кити бе взела решение да оцелее на всяка цена въпреки кървавите кошмари, заливащи цяла Русия, за да спаси детето си. Тяхното дете… И сега нямаше никакво намерение да променя решението си, дори и ако самият Аполон Кузин се опита да я отклони от избора й.
По-скоро бе готова да се раздели с него, но този път доброволно и завинаги, а не поради обстоятелствата както през декември в имението, вместо да понася безропотно мъжкото му чувство за собственост.
Аполон излезе от генералската спалня със малкото златно ключе в ръка. Лицето му обаче си оставаше мрачно и непроницаемо. Кити веднага долови, че настроението му не се бе променило, затова се отказа да подновява спора. Без да отрони нито дума повече, покрусената млада жена се обърна с гръб към него, за да повдигне полите на копринената си рокля.