От това, че произнесе името й като омразния й генерал Берьозов, я заболя повече, отколкото ако я бе зашлевил с все сила. Нямаше ли да се спаси най-после от тези непоносими прояви на мъжка бруталност? Не беше ли страдали достатъчно? Очите й заблестяха с яростен гняв. Отметне глава назад, после се опита да се изскубне от него. В суматохата свободната й ръка напипа тежкото огледало в рамка от масивно старо сребро върху тоалетката. Но миг преди да го запрати в лицето му, Аполон се пресегна, за да сграбчи и другата й ръка, но закъсня, защото от изпитата водка рефлексите му бяха забавени. Все пак успя да се наведе в последната секунда, за да избегне удара с огледалото, което профуча на сантиметри от главата му.
След огледалото към него полетяха флаконите с парфюмите й, четките за коса и останалите вещи, които бяха струпани върху тоалетката. Лицето му вече беше одраскано на няколко места. Аполон напразно се опитваше да хване бясно мятащите се ръце на обезумялата жена, за да се опита да я укроти. В суматохата тя напипа един кожен колан, метнат върху облегалката на най-близкия стол — в ръцете й коланът се превърна в опасно оръжие. Металната му катарама раздра рамото на Аполон до кръв. Но той не отстъпи, дори успя да докопа ръката, размахваща колана, и я стисна тъй яростно, че се изплаши да не е счупил костите на тънката й китка. В голотата си тя бе неотразимо привлекателна, като истинска амазонка, дяволски опасна. Но докато я гледаше с изумени очи, Кити ловко прехвърли колана в другата си ръка и го шибна през лицето. От цепнатата му скула рукна кръв.
Това вече се оказа прекалено много за него, въпреки че се бе въоръжил с цялото си търпение.
Коланът тутакси бе изтръгнат от ръката й и захвърлен чак в другия край на спалнята.
— Стига! Достатъчно! — остро отсече князът; след което стисна и другата й ръка. — Трябва да спрем, ако не искаш да опиташ десницата ми. — По бузата му се стичаше кръв.
Зачервена и потна, цялата разтреперана и задъхана, Кити напразно се опита да се откопчи от стоманената му хватка. Очите й мятаха гневни зелени мълнии.
— По-добре се погрижи за себе си! И не се занимавай повече с мен! Никога! — изкрещя тя. Голите й гърди се надигаха тежко от превъзбуда. — След това, което ми стори тази вечер, повече с нищо не можеш да ме нараниш!
За миг Аполон остана вцепенен, поразен от яростта, изписана на лицето й. Дори ужасните преживелици от вечерта, дори нечовешката гавра, която си бе устроил с тях извратеният генерал Берьозов, не бяха я разярили толкова… С какво толкова той бе заслужил нейната омраза?
— Не ти ли се струва, че от битката аз пострадах повече от теб? — уморено промълви той.
Остана неподвижен, приковал поглед в очите й, но не издържа на изкушението и плъзна поглед надолу към гърдите й, към корема и бедрата. Гледката отново го принуди да потръпне от възбуда. Доста усилия му струваше да върне погледа си върху лицето й.
— За какво нараняване ми загатна преди малко? — попита я той, като пак се усмихна, но този път по-предпазливо. Вече бе проумял, че в някои мигове усмивката му бе способна да я влуди, вместо да я предразположи към него.
— И ти си като всички останали мъже… — горчиво въздъхна Кити и отново се опита да освободи ръцете си.
Но Аполон отново стегна хватката си около китките й и тя нямаше друг изход, освен да простене безпомощно.
Едва сега Кити си даде сметка, че не беше в нейна полза да стои така разголена на сантиметри от него. Очевидно Аполон съумяваше по-добре от нея да запази самообладанието си, макар да бе напълно облечен. Проклетата му игрива усмивка още повече я вбеси. Но защо дишането й беше така накъсано? Надали причината бе единствено бушуващият в гърдите й гняв!
— Нали пристигна в Ставропол като Свети Георги, на кон, с копие, за да спасиш една беззащитна девица от змея? — ехидно просъска тя. — За смел, непобедим воин като теб това не е никакво предизвикателство! А сега, след като изпи всичката водка, която беше останала на масата, защо пък да не съблазниш същата тази девица, която ти дължи свободата си. Нали всички мъже от прославената фамилии Кузин са ненадминати любовници. От теб се иска само да оправдаеш тази легенда.
Княз Кузин сърдито присви очи.
— Благодаря от името на моята прославена фамилия и…
— Това не е никакъв комплимент! — прекъсна го тя с леденостуден тон.
Той се опита да се престори на оскърбен, но не успя да прикрие закачливата си усмивка.