— А сега, след като на мен се падна честта да изиграя ролята на спасената девица, от мен явно се очаква да припадна омаломощено в обятията ти? И да коленича пред благородния рицар още щом той ме удостои дори само с един благосклонен поглед?
Задъхана, Кити нервно кършеше ръце, разкъсвана от противоречиви чувства, неуверена как ще приключи тази мъчителна сцена.
За миг Аполон я изгледа колебливо, след което заговори с привидно безгрижен тон:
— Според мен предложението е изкусително. Но ако не желаеш да приемеш, ще бъда принуден да приема отказа ти. Защото дори и на най-смелите рицари понякога им се случва да претърпяват поражения. — Той пак се усмихна, но този път само очите му издаваха промяната в настроението му. Колко странни бяха неговите очи, с необикновено дълги мигли и проблясващи зеници. Защо, когато втренчваше погледа си в очите му, Кити винаги си спомняше за нейната спалня в имението, за леглото, в което бяха прекарали три незабравими дни и нощи…
Не, тя няма да капитулира, няма да позволи изкушаващият копнеж да надделее над волята й. Проклет да е неотразимият му чар! Проклето да е съблазнителното му излъчване, което дори в тези напрегнати мигове тя долавяше с всичките си сетива! Измъчвана от надигащата се у нея съпротива срещу Аполон и срещу самата нея, графинята сърдито изрече:
— За какво предложение ми говориш? Защо си губиш времето в приказки, вместо да ме изнасилиш още сега, върху този килим? — На устните й заигра горчива усмивка, — Не се съмнявам, че както винаги, така и този път ще се справиш чудесно.
За миг те двамата останаха неподвижни, притихнали, дишащи тежко, с кръстосани погледи, неспособни да предприемат нещо повече. После Аполон бавно отпусна пръстите си, стегнати около китките й. Усмихна се и вдигна ръката си, одраскана от ноктите на Кити, за да изтрие кръвта, стичаща се по лицето му.
— Съжалявам за станалото — прошепна той. Наистина съжаляваше, макар да не бе очаквал съблазнителното му предложение да доведе до такава яростна сцена. — Но ще трябва да изчакаш, ако искаш да бъдеш изнасилена. Защото днес е понеделник, а моят ден за изнасилвания е вторник. В понеделниците съм зает само с убийства. Но ако се позамислим, ще разберем, че утре нищо не може да стане. Защото и двамата преживяхме много тежка нощ, пък и всичкото това пиене… — Аполон измери Кити с многозначителен поглед. — Има още нещо, което ме безпокои. На всяка цена трябва да те измъкна от Ставропол, но не искам да пострадаш, ако болшевиките се втурнат да ни преследват. Така че в момента най-голяма ми грижа е твоята безопасност, а не дали да те изнасилвам. Между другото — очите му се присвиха предизвикателно, — предпочитам да изнасилвам жертвите си без много шум и писъци. Никога не съм търпял женски крясъци. Няма да е зле да го запомниш.
С тези думи той се обърна и безмълвно напусна спалнята.
Докато Кити се обличаше, Аполон убиваше времето си в салона с полупразната бутилка водка. Беше се настанил в широкото кресло пред камината, потънал в мрачни размишления относно женските капризи, които никога не свършат, често заварват мъжете неподготвени и безпомощни и често са в състояние да докарат до полуда дори и най-силния мъж.
След няколко минути Кити се появи на прага и Аполон уморено вдигна очи към нея.
— Изглеждаш великолепно — процеди през зъби той, докато погледът му се плъзгаше по тоалета й.
— Поне ще съм сигурна, че няма да измръзна по време на пътуването — отговори тя.
— Това съчетание на наметка от самурена кожа и рокля от червен кашмир е много сполучливо — унесено продължи князът, сякаш говореше на себе си и не бе чул думите й. — Искрено съжалявам, скъпа графиньо, че в момента не мога да ти поднеса букетче теменужки. Те са най-подходящи за тази самурена кожа. Уви, войната ни отне толкова много от традициите на доброто старо време…
— Нямам навик да се кича с теменужки, когато загръщам раменете си със самурена наметка — нервно го прекъсна Кити, раздразнена, че Аполон долива водка в чашата си.
— Ах, да, как можах да забравя! — глухо и леко провлечено избоботи князът. — Така е, когато човек се усамоти за дълго в глухата провинция и не е в тон с последните влияния на модата в столицата. Но за сметка на това в някое самотно имение една дама може много по-лесно да опази своята невинност.
Думата „невинност“ я вбеси. Но се отказа от нов скандал, защото той вдигна пълната си чаша за наздравица и отново се усмихна по своя предизвикателен, едновременно възбуждащ и обиден маниер. След което отпи от водката, без да бърза, без никакво видимо притеснение, докато неспокойно потропваше с ботуши. Изнервена, графинята въздъхна облекчено, когато княз Кузин най-сетне благоволи да остави празната си чаша на масичката, след което бавно се надигна от креслото.