Всъщност в тези смутни времена нищо и никъде не бе наред. Никой, нито жените, нито дори децата бяха сигурни, че ще доживеят до следващото утро, така че защо ли се учудваше на мрачното настроение на графиня Радишевска въпреки щастливото избавление? В гигантската кървава касапница, кой знае защо наричана „революция“, отдавна бяха потънали всички мечти на честните и скромни хора за щастие, доброта и човечност. Не, не биваше да мисли за това, защото така можеше да полудее. Нали от него сега се искаше само едно — да я доведе жива и здрава до пристанището на Новоросийск? Може би ще успее да я измъкни невредима от тази ужасна страна, която дори нямаше желание вече да нарича с думата „родина“…
Аполон рязко пришпори Леда, за да настигне коня и Кити, преди да е изчезнал зад ъгъла на плевнята.
Глава 11
На следващия ден в Новоросийск ги посрещна оскъдното зимно слънце, едва надничащо иззад тъмните облаци. Бледите лъчи потъваха в сивкавия лед покрай бордюрите на тесните крайбрежни улици и унило блещукаха по хлъзгавия сняг, покрит с всевъзможни боклуци, хартии и дрипи. Тук-там се виждаха дори тъмночервени петна, вероятно от кръв. Духаше леден североизточен вятър, проникващ дори през самурената наметка на Кити. Кожата й бе настръхнала от студ. Пристанищният град, препълнен през последния месец с дезертьори от разгромената Бяла армия и с безброй бежанци от цивилното население, наподобяваше същинска лудница. Всеки момент се очакваше жадните за мъст червеноармейци да нахлуят в последното незавзето от тях черноморско пристанище. Тифусът върлуваше безпрепятствено — пред последните три години смъртоносният вирус бе покосил около два милиона от жителите на Русия. Навред се въргаляха мъртъвци, полуразсъблечени, защото градската беднотия веднага свличаше топлите връхни дрехи от вкочанените тела на умрелите, с което още повече спомагаше за разпространението на заразата.
Дори и конете като че ли усещаха неумолимо приближаващите се беди, защото не спираха да пръхтят и цвилят неспокойно, да мятат глави назад и настрани, да стъпкват безпощадно труповете, с които бяха осеяни улиците, водещи към кея. Копитата им често се подхлъзваха по заледените павета. Повечето от ресторантите бяха спуснали кепенците си. Тежките двери на големите пристанищни докове бяха плътно затиснати от камари боклуци. Залостени бяха дори железните порти към пасажите по главната улица, някога претъпкани с магазинчета, в които в доброто старо време кипеше оживена търговия. Около пристана, покрай редицата от канцелариите на параходните компании, бяха струпани планини от сандъци, куфари, кутии и вързопи. По тесния тротоар бяха нахвърляни дори и мебели, калъфи за цигулки, ковчежета за бижута, торби с изпомачкано бельо, даже и едно килнато пиано. Всичко това чакаше да бъде натоварено в трюмовете на някой от корабите. Или беше запокитено от доведените до пълно отчаяние емигранти, след като алчните параходни агенции удесеториха таксите за превоз на багаж и покъщнина. А кейовете бяха задръстени с планини от оръжие и сандъци, боеприпаси, медикаменти и хранителни продукти. Но белогвардейците вече бяха започнали да изхвърлят сандъците в ледената вода, за да не попадне тиловото снаряжение в ръцете на омразните болшевики.
Кити се стараеше да избягва страховитите гледки, на дори покрайнините на Новоросийск изобилстваха със сгърчени, вледенени трупове на хора и коне. Потресената жена напразно се опитваше да отмества поглед нагоре към сивеещото небе, но не можеше да не настръхва от злобния лай на глутниците от мършави бездомни псета.
Ето че отново се смрази от ужас и едва не се строполи от седлото — на десетина метра пред коня й три прегладели кучета се джафкаха яростно в схватката кое от тях първо да докопа вледенен детски труп, лежащ до купчина боклуци край бордюра.
Аполон веднага сграбчи юздата на коня й, дръпна я към себе си и протегна ръка към кръста й, за да не й позволи да падне върху хлъзгавите павета.
— За Бога, Кити, какво става с теб? — извика той. — Да не би да ти прилоша?
Но тя не можа да му отговори. Главата й се люшна и безпомощно се отпусна на рамото му. Изплашен от пребледняването й, Аполон веднага я притисна още по-плътно към себе си, сетне извика през рамо на Карим и Сахин. Карим незабавно пое поводите на коня на графинята, а Сахин се зае да помага на княза да я свалят от седлото. Аполон я загърна със своето кавказко наметало и я настани пред себе си на седлото на Леда.
Разтревожен за състоянието й, Аполон пришпори кобилата и Леда се понесе като вихър по улиците, водещи към пристанището. Дръпна поводите и махна с ръка на Карим да му помогне да свали Кити от седлото едва когато стигна градината с кипариси и оголени от зимния студ маслини дръвчета, на стотина метра от крайбрежния булевард. Графиня Радишевска се сепна от сътресението и замаяно завъртя очи, след което се опита да се изправи, но не успя да се задържи на крака, защото коленете й се подкосиха. Но Аполон, който я придържаше под мишниците, не й позволи да падне насред мръсния сняг.