Той още не можеше да си обясни защо бе припаднала тя. Никога не я бе виждал толкова бледа и безпомощна. Вдигна я на ръце и се доближи до първата пейка, която се изпречи пред очите му. Приседна на пейката и я настани по-удобно върху коленете си. Кити помръдна изплашено, но очите й останаха притворени, а лицето й — мъртвешки бледо.
Аполон се надвеси над нея и прошепна тревожно:
— Кити, скъпа, от какво ти прилоша? — После веднага притисна ръка към челото й. По гърба му пропълзяха вледеняващи тръпки, породени от ужасяващото подозрение, че се е заразила от тиф.
— Не… не, нищо ми няма — едва чуто промълви тя и се опита да повдигне клепачи. — Просто така… И аз не знам защо ми се зави свят… Просто, изведнъж… Може би заради всичките тези мъртъвци. Не издържам на подобни гледки.
Единствената му утеха в момента бе това, че поне нямаше висока температура. Може би не беше се заразила с проклетия коремен тиф, а бе припаднала от преумора? За всеки случай Аполон отново опипа челото й, ръцете й, целуна я по бузата, след което извърна очи към сградите от другата страна на булеварда.
— Не можеш в това състояние да се качиш на някой кораб и да напуснеш Новоросийск — твърдо заяви князът. — Прекалено голяма е опасността да се разболееш от тиф.
— Но тогава какво ще стане с мен? — изхлипа тя, доведена до ръба на отчаянието. Главата й отново се отпусна безпомощно назад, но я спаси единствено коравата ръка на Аполон Кузин. — Нали Пьотр иска от мен да се махна от Русия… Нали ми бе обещал, че ще ме чака в Париж!
Аполон мрачно се запита как ще живеят те тримата, ако наистина се озоват във френската столица. По дяволите, от ден на ден всичко около него ставаше все по-заплетено и объркано!
Откакто напуснаха Ставропол — не, истината бе, че още от преди това, откакто бе разбрал, че е била метреса на онзи ужасен болшевишки генерал — Аполон непрекъснато беше в мрачно настроение, денонощно терзан от разкъсващите го чувства. Не можеше да престане да жадува за нея, за ласките й, за топлината й. Но не смееше дори да я докосне, което още повече го вбесяваше. За него бе нечовешко наказание да я усеща толкова близо до себе си, но да не може да си позволи дори веднъж да я целуне, да я притисне до гърдите си. Защото беше омъжена и за друг. И то не за кого да е, а за най-добрия му приятел! И защото от около месец насам беше се въргаляла в леглото на трети. И то не на когото да е, а на един от най-върлите му врагове!
На всичкото отгоре Аполон не можеше да си отговори на мъчителния въпрос — защо се бе примирила с безкрайно унизителния престой в апартамента на генерал Берьозов? Защото е била изнасилена, заплашвана с разстрел, с мъчения? Или защото се бе съблазнила от щедрите му подаръци? Наистина, кой мъж ще подари на една жена толкова скъпа наметка от самур? Както и разкошна огърлици с невероятно едри рубини и рокля от моаре… Не, не можеше, отказваше да повярва, че Кити бе способна да се продаде, дори и на толкова скъпа цена! По дяволите, ако всичко наистина се свежда единствено до това кой ще даде повече пари за нея, то той, потомственият княз Кузин, имаше несравнимо повече богатства от онзи извратен сибирски мужик! При това негови по наследство, а не натрупани с пладнешки обири, които онези нагли болшевики наричаха експроприация! Но нима трябваше да падне тъй ниско, че да купува любовта й, като че ли графиня Радишевска е някое от момичета в публичния дом на Мадам Зоя в Нижний…
За негово нещастие след онези незабравими три декемврийски дни и нощи в нейното имение Кити бе успяла изцяло да обсеби мислите и чувствата му, да се превърне в принцесата на неговите мечти, в дар небесен, по който влюбеният като хлапак княз не бе престанал да въздиша. Вече бе неспособен да разсъждава логично и хладнокръвно. Заболяха го юмруците от непрестанно стискане в пристъп на безмълвна ярост, а мускулите на гърба му не преставаха да потръпват в конвулсивни тръпки. Не, така повече не можеше да продължава! Трябваше нещо да предприеме! И то без никакво протакане!
Изискваше го мъжката му гордост, защото не можеше повече да се задушава от безплодните пристъпи на умопомрачаващия гняв, защото нищо не ненавиждаше повече в този проклет живот от чувството за пълна безпомощност. И защото не можеше да се примири, че ще я загуби.