— Щом няма да заминаваш с някой кораб от пристана на Новоросийск, остава ни един изход. Да се опитаме да се доберем до Туапсе — замислено процеди Аполон Кузин. — Кой знае, може пък това по-южно пристанище още да не е погнато от епидемията. Дано в Туапсе не заварим толкова ожесточена борба за корабни каюти.
Потеглиха след кратка почивка, колкото да изпият по две чаши горещ грузински чай. Докато яздеха по дългия път, водещ на юг от Новоросийск, Кити с неимоверни усилия успяваше да се крепи на седлото, което принуди мъжете да спират на всеки два часа, за може тя да възстановява силите си. На всичкото отгоре запасите от храни бяха на привършване, а последните две денонощия се случиха необичайно студени за сезона.
Щом оскъдното мартенско слънце започна да клони на запад, за да хлътне зад ниските хълмове между криволичещия път и крайбрежието, групата се спря за нощувка. С помощта на Аполон Кити едва се свлече от седлото и успя да направи само няколко крачки, преди да се отпусне безпомощно в ръцете му. Карим и Сахин веднага се притекоха на помощ, застилайки с наметалата си влажната земя, след което се заеха набързо да стъкмят огън.
Виеше й се свят, чуваше гласовете на тримата мъже приглушено, като че ли долитаха до слуха й от безкрайно далече. Пред очите й причерня и веднага се спусна гъста, непрогледна пелена. Изнуреното й тяло се разтресе от спонтанни гърчове. Вече не чуваше нищо, освен някакви смътни подвиквания за храна… за горещ чай… И името й, да, нейното име викаше някой в ухото й! Но защо викаше тъй силно и тъй отчаяно? Графинята се опита да спре тракането на зъбите си, да се сгуши в плътната кожена наметка, после напипа още някаква тежка дреха, с която някой я бе загърнал. Но какво беше това? Някой я разтриваше с трескави движения, като бесен… Постепенно краката и ръцете й започнаха да се сгряват и вцепенението, а след него и унесът започнаха да отзвучават. Така припадналата Кити най-после се съвзе, за да разбере, че се бе озовала в прегръдките на княз Кузин. Ниско приведен над лицето й той я бе обгърнал отвсякъде и търкаше задъхано ръцете й… Но кой бе навил ръкавите й… докато сърдитият Карим разтриваше нозете й, а на крачка зад него изпотен, Сахин ръчкаше със сабята си буйния огън.
— Кити, о, Кити, скъпа… По дяволите! Какво ти е, скъпа моя? Кажи поне една дума! Само от преумората ли си тъй зле? Заради дългата езда, нали? Или… да не би пък да е заради недояждане?
Аполон не спираше да шепне в ухото й, измъчено и задъхано. За пръв път откакто я бе измъкнал от лапите на Берьозов, гласът му отново бе топъл и ласкав, същият гальовен глас, какъвто се бе запечатал в спомените й отпреди Коледа… Кити леко извърна глава и се взря унесено в омайните златни точици в очите му. Господи, те отново преливаха от нежност, както тогава, в имението, в нейната спалня. В нейното легло. В този миг тя осъзна какво бе длъжна да стори — да му признае истината, цялата истина. За тяхното дете. Ако капризната съдба наистина бе пожелала да изпробва чувствата им, то Кити вече бе напълно сигурна, че Аполон бе издържал всички проверки. Очевидно тя никога няма да може да се добере до онова пристанище някъде далече на юг, Туапсе, защото тук й бе съдено да преживее сетния си миг. Оставаше й само утехата, че ще издъхне в ръцете му. Но преди да умре, бе длъжна да му разкрие истината. Така че не можеше повече да отлага обяснението си.
Но първо си пое дъх, за да събере малко смелост, преди да му признае, без да смее да го погледне в очите:
— Зле ми е, защото съм бременна.
Сетне скръсти ръце и зачака отговора му, измъчвана от най-страшното опасение.
Изненадан, князът я изгледа сепнато, неспособен в първия миг нито да реагира, нито да откъсне тревожния си поглед от лицето й. „Затова ли е бил нужен на генерала този средновековен девствен пояс? Затова ли Берьозов е носел ключето в себе си?“ Това бе първата идиотска мисъл, която му хрумна. Главата му забуча от трескави мисли, докато преравяше светкавично спомените си от последните месеци. Устните му потръпнаха — Аполон Кузин задъхано пресмяташе дните и седмиците. „Не, не това е невъзможно! Тя била с онзи генерал само от… Не, не може да е от него! Но тогава излиза, че… че бащата на това дете е Пьотр! Да, разбира се! Още нищо не й личи, а това, хм, това може да означава само едно: че е най-много във втория… или в третия месец!“
— Предполагам, че Пьотр много ще се зарадва.
— Напротив, няма да остане доволен от тази вест!
„Е, да, разбира се, щом като…“, мрачно свъси вежди Аполон.