— Какво? — попита той.
— Камиона го няма — каза татко.
Дядо погледна баба, която пък погледна баща ми. И тримата се обърнаха към мен, сякаш бях направил нещо лошо. Тогава майка ми влезе в кухнята и цялото семейство се изниза от кухнята право към калния коловоз, където трябваше да е камионът.
Претърсихме фермата, сякаш той можеше сам да се пренесе на друго място.
— Оставих го тук — каза невярващо дядо. Разбира се, че там ще го остави. Камионът никога не стоеше другаде през нощта.
— Тали! — изкрещя в далечината мистър Спрюл.
— Някой ни е откраднал камиона — промълви баба.
— Къде беше ключът? — попита татко.
— До радиото, както обикновено — отвърна дядо. На края на кухненската маса до радиото имаше една купичка и ключът винаги стоеше там. Татко отиде да провери. Върна се бързо и докладва, че ключа го няма.
— Тали! — изкрещя по-силно мистър Спрюл. В лагера на планинците цареше паника. Мисис Спрюл се показа и забърза към предната ни веранда. Когато ни видя да стоим до къщата и да зяпаме празното място, тя се затича към нас.
— Тали я няма. Никъде не можем да я намерим.
Скоро и останалите дойдоха и не след дълго двете семейства стояха и се гледаха. Татко обясни, че камионът ни е изчезнал. Мистър Спрюл обясни, че дъщеря му е изчезнала.
— Може ли да кара камион? — попита дядо.
— Не, не може — отвърна мисис Спрюл. Това усложняваше нещата.
За миг всички млъкнаха и се замислиха.
— Нали не може Ханк да се е върнал и да го е взел? — попита дядо.
— Ханк не би ви откраднал камиона — отвърна мистър Спрюл със смесица от объркване и гняв. В този момент всичко изглеждаше хем невъзможно, хем вероятно.
— Ханк вече си е вкъщи — каза мисис Спрюл. Беше готова да се разплаче.
„Ханк умря!“, исках да изкрещя аз, а после да изтичам вкъщи и да се скрия под някое легло. Горките хорица не знаеха, че синът им никога няма да си стигне у дома. Твърде тежка ми ставаше тази тайна. Застанах зад майка ми.
Тя се наведе към баща ми и прошепна:
— Иди да видиш какво става с Каубой. — Понеже знаеше от мен за тях двамата с Тали, мама беше с една крачка пред всички други.
Баща ми се замисли за миг и погледна към плевнята. Дядо, баба, а скоро и останалите проследиха погледа му.
Мигел вървеше бавно към нас, без да бърза, и оставяше следи в мократа трева. Държеше в ръка мръсната си сламена шапка, а по походката му личеше, че никак не му се иска да прави това, което се канеше да стори.
— Добро утро, Мигел — каза дядо, сякаш денят почваше като всички други.
— Добро утро, зепог — кимна той.
— Някакъв проблем ли има? — попита дядо.
— Малък проблем.
— Какъв?
— Каубой го няма. Мисля, че се е измъкнал през нощта.
— Сигурно е заразно — промърмори дядо и плю в тревата.
На семейство Спрюл им трябваха няколко секунди, за да загреят какво става. Отначало изчезването на Тали нямаше нищо общо с това на Каубой, поне според тях. Очевидно не знаеха нищо за тайния роман на тия двамата. Семейство Чандлър се досети много по-рано, но пък ние разполагахме с моята вътрешна информация.
Бавно проумяваха какво се е случило.
— Мислите ли, че я е отвлякъл? — попита почти паникьосан мистър Спрюл. Жена му подсмърчаше и се опитваше да сдържи сълзите си.
— Не знам какво да мисля — отвърна дядо. Той беше много по-разтревожен за камиона си, отколкото за Тали и Каубой.
— Взел ли си е нещата? — попита татко Мигел.
— Да, зепог.
— А Тали взела ли си е нейните? — попита баща ми мистър Спрюл.
Той не отговори и въпросът увисна във въздуха, докато Бо не каза:
— Да, сър. Торбата й я няма.
— Какво има в торбата й?
— Дрехи и други такива работи. И бурканът с парите.
Мисис Спрюл заплака по-силно.
— Детето ми! — ревна тя, а аз исках да се скрия под къщата.
Семейство Спрюл бяха потресени. Всички глави бяха наведени, раменете им превити, а очите притворени. Обичната им Тали беше избягала с човек, когото смятаха за по-нисш, тъмнокож натрапник от забравена от Бога страна. Унижението им пред нас беше пълно и много болезнено.
И мен ме болеше. Как можа да направи нещо толкова Ужасно? Тя ми беше приятелка. Доверяваше ми се и ме защитаваше като по-голяма сестра. Обичах Тали, а сега тя беше избягала с един зъл убиец.
— Той я е отвлякъл! — извика мисис Спрюл.
Бо и Дейл я отведоха и оставиха само баща им и Трот да се занимават с проблема. Празният поглед на Трот беше заменен с объркано и тъжно изражение. Тали защитаваше и него, а сега беше изчезнала.
Мъжете подхванаха дълъг спор какво да правят сега. Първата работа беше да се намерят Тали и камионът, преди да са стигнали далеч. Нямахме представа кога са заминали. Явно бяха използвали бурята, за да прикрият бягството си. Семейство Спрюл не бяха чули нищо през нощта, нищо освен гръмотевици и дъжд, а пътят минаваше на двайсет метра от палатките им.