После очите им се срещнаха за миг. Каубой въртеше топката из ръцете си, Тали размахваше бухалката, а девет мексиканци бърбореха като свраки.
Следващата топка беше още по-бавна и Тали я улучи. Топката стигна до Пепе на трета база и ние имахме свой човек на първа база.
— Удряй, Люк — каза баща ми. Отидох до хоума самоуверен като Стан Мюжъл, надявайки се Каубой да не ми хвърля трудни топки. Щом като остави Тали да улучи, сигурно щеше да направи същото и за мен. Застанах на мястото за удряне и се заслушах в хилядите побеснели фенове на „Кардинале“, които скандираха името ми. Стадионът беше претъпкан, а Хари Кери крещеше по микрофона. После погледнах Каубой и сърцето ми се сви. Той не се усмихваше, нищо подобно. Държеше топката с две ръце и ме гледаше така, сякаш възнамеряваше да ми отнесе главата с бърза топка. Какво щеше да направи Мюжъл? Да удари скапаната топка!
Първото хвърляне беше слабо и аз отново започнах да дишам. Топката беше висока, аз не замахнах, а мексиканският хор не си замълча по въпроса. Второто хвърляне беше долу в средата и аз замахнах, за да прехвърля оградата в левия край на игрището на сто и повече метра от мен. Затворих очи и замахнах за трийсетте хиляди щастливци в „Спортсманс Парк“. Освен това замахнах за Тали.
— Страйк едно! — извика баща ми, според мен прекалено силно. — Опитваш се да я разкъсаш, Люк.
Естествено. Опитах се да я разкъсам и при третото хвърляне, когато Рико ми хвърли обратно топката, аз се видях изправен пред ужаса да имам вече два страйка. А да ме извадят в аут за страйкове беше немислимо. Тали току-що беше улучила топката без усилие. Тя беше на първа база и с нетърпение чакаше аз да ударя топката, за да може да напредне. Играехме на мой терен, с моята топка и моята бухалка. И всички тези хора гледаха.
Стъпих встрани от хоума. Умирах от ужас, че може пак да се проваля. Бухалката натежа в ръцете ми. Сърцето ми биеше лудо, а устата ми беше пресъхнала. Погледнах към баща си за помощ, а той каза: „Давай, Люк. Удари топката.“ Погледнах Каубой, чиято гадна усмивчица беше станала още по-гадна. Не знаех дали съм готов за топката, която щеше да хвърли.
Затътрих се обратно към хоума, стиснах зъби и се опитах да мисля за Мюжъл, но поражението не ми излизаше от ума и замахнах за много лека топка. Когато за трети път пропуснах, настъпи гробна тишина. Пуснах бухалката, вдигнах я и без да чувам нищо, се върнах при отбора си с разтреперани устни, като едва се сдържах да не заплача. Не смеех да погледна Тали, а още по-малко баща ми. Той не каза нищо, но сигурно ме проклинаше наум.
Исках да избягам вкъщи и да заключа вратите.
Следващият беше Трот, който хвана бухалката с дясната си ръка точно под надписа. Лявата му ръка както винаги висеше безпомощно и малко се смутихме, като гледахме как горкото момче се опитва да замахне. Той обаче се усмихваше и беше щастлив, че играе, а в момента това беше най-важното. Пропусна първите две топки и аз започнах да си мисля, че мексиканците ще ни победят с двайсет точки. Все пак Трот успя да изпрати следващата топка в лека парабола зад втора база, където поне четирима мексиканци я изпуснаха. Тали мина втора база и стигна до трета, а Трот се дотътри до първа.
И без това огромното ми унижение стана още по-страшно. Трот на първа, Тали на трета и само един аут.
Следващият бе Бо и тъй като той беше голям мъж без видими физически проблеми, Каубой отстъпи назад и хвърли с всичка сила. Първата му топка не беше много бърза, но докато стигна хоума, горкият Бо вече трепереше. Замахна едва след като Рико вече бе хванал топката, и Ханк се разтресе от смях. Бо му каза да си затваря устата, Ханк му отговори нещо, а аз си помислих, че може да стане семейна кавга в средата на първия ининг.
Втората топка беше малко по-бърза. Бо замахна малко по-бавно.
— Накарайте го да я хвърли отдолу! — изкрещя ни Б о, като се опитваше да го обърне на майтап.
— Ама че лигльо — каза Ханк. Мистър и мисис Спрюл се бяха присъединили към публиката и Бо погледна към тях.
Очаквах третата топка да бъде още по-бърза; явно и Бо мислеше така. Вместо това Каубой хвърли лека и Бо замахна много преди топката да стигне до него.
— Страшно е добър — каза баща ми за Каубой.
— Сега е мой ред — обяви Ханк и пререди Дейл, който не възрази. — Ще ви покажа как се играе.