Каубой вдигна ножа пред очите на всички, а Ханк се закова на място.
— Пусни го! — извика той от пет крачки разстояние.
С лявата си ръка Каубой направи лек приканващ жест, сякаш искаше да каже: „Ела де, фукльо. Ела си го вземи.“
Ножът сащиса всички и няколко минути цареше тишина. Никой не помръдваше. Чуваше се само тежко дишане. Ханк гледаше втренчено острието, което сякаш растеше. Никой не се съмняваше, че Каубой вече го е използвал, умее да борави с него и с удоволствие би обезглавил Ханк, ако той направи още една крачка.
Тогава баща ми, стиснал бухалката, застана между двамата, а Мигел отиде до Каубой.
— Остави ножа — повтори Ханк. — Бий се като мъж.
— Затваряй си устата — каза баща ми и заплаши и двамата с бухалката. — Никой няма да се бие.
Мистър Спрюл дръпна ръката на сина си и каза:
— Ела с мен, Ханк.
Татко погледна Мигел и рече:
— Заведи го в плевнята.
Останалите мексиканци бавно се скупчиха около Каубой и направо го избутаха встрани. Най-накрая той се обърна и тръгна, но ножът още се виждаше. Ханк, естествено, не помръдваше. Стоеше и гледаше как мексиканците се оттеглят, сякаш така демонстрираше победата си.
— Ще го убия това момче — заяви той.
— Стига си убивал — каза баща ми. — Сега върви. И стой далеч от плевнята.
— Хайде — повтори мистър Спрюл, а другите — Трот, Тали, Бо и Дейл — се понесоха към предния двор. Когато мексиканците се изгубиха от погледа ни, Ханк тръгна тежко след тях.
— Ще го убия — мърмореше той достатъчно силно, за да го чуе баща ми.
Събрах топките, ръкавиците и бухалката и хукнах след родителите си и баба.
— Аз поне не знам — каза тя. — Веднъж ходи на север. Изглежда, е имало проблеми. Но така и не разбрахме какво е станало.
Сигурен бях, че навсякъде, където отидеше Ханк, щеше да има проблеми.
Сайлърс Крийк минаваше по северната граница на фермата ни и се вливаше в Сейнт Франсис. От двете му страни имаше големи дървета, така че през лятото обикновено беше безопасно място за къпане и плуване. Само че често пресъхваше.
Заведох я по брега до един вир, където водата беше дълбока.
— Тук е най-добре — казах аз.
— Колко е дълбоко? — попита тя, като се огледа.
Водата беше прозрачна.
— Ми някъде дотук ми стига — отвърнах аз, като посочих брадичката си.
— Нали няма никой? — попита малко нервно тя.
— Спокойно. Всички са във фермата.
— Нали ще идеш на пътечката да ме пазиш?
— Дадено — казах аз, без да помръдна.
— И никакво гледане, нали?
Сякаш току-що ме беше спипала. Махнах с ръка, сякаш и през ум не ми е минавало.
— Ама разбира се.
Изкачих се на брега и си намерих местенце на метър и нещо над земята, в клоните на един бряст. Кацнал тук, почти виждах покрива на плевнята ни.
— Люк! — извика тя.
— Да?
— Чист ли е хоризонтът?
— Дааа!
Чух плисък на вода, но продължих да гледам на юг. След една-две минути бавно се обърнах и надзърнах надолу към потока. Не можех да я видя и донякъде си отдъхнах. Вирчето беше до един завой на реката, а клоните на дърветата бяха дебели.
След още една минута започнах да се чувствам излишен. Никой не знаеше, че сме тук, и следователно никой не би се опитал да я гледа. Кога ли пак щях да имам възможност да видя как някое хубаво момиче се къпе? Не си спомнях да има изрична забрана в църквата или в Библията, макар да знаех, че не е редно. Може би обаче не беше толкова тежък грях.
Но тъй като си беше пакост, се сетих за Рики. Какво би направил той в моето положение?
Слязох от бряста и се промъкнах през тревите и храстите, докато не стигнах точно над вирчето. После бавно пропълзях през храстите.
Роклята и бельото й бяха метнати на един клон. Тали беше нагазила дълбоко във водата, а главата й беше покрита с бяла пяна, докато тя внимателно миеше косата си. Аз се потях, но не дишах. Лежах по корем в тревата и надничах между два големи клона. Бях невидим за нея. Дърветата мърдаха повече от мене.
Тя си тананикаше нещо. Едно хубаво къпещо се момиче, което се радва на хладката вода. Не се оглеждаше страхливо; имаше ми доверие.
Потопи глава във водата, за да отмие шампоана. Пяната беше отнесена от лекото течение. После се изправи и се протегна за сапуна. Беше с гръб към мен и аз й видях дупето, цялото дупе. Беше гола-голеничка, също като мен при съботното ми къпане. Това и очаквах. Но потвърждението ме накара да се разтреперам. Неволно вдигнах глава, сигурно за да я видя по-добре, а после отново се скрих, когато се опомних.