Рики обаче беше най-вероятният виновник и всички го знаехме. Семейство Лечър рядко напускаха фермата си. Имаше едно момче от фермата на Джетьр на три-четири километра оттук, но никога не го бях виждал да припарва до реката. Никой освен нас не живееше близо до семейство Лечър. Рики беше най-близкият коцкар.
Изведнъж църковните дела се оказаха страшно важни и жените заприказваха неспирно за тях. Имах още много въпроси, но не можех да вметна и дума. Най-сетне се предадох и отидох в кухнята да слушам мача на „Кардиналите“.
Ужасно ми се искаше да пътувам към фермата на Лечър и да подслушвам как мъжете се справят с положението.
Дълго след като ме пратиха в леглото, лежах буден и се борех със съня, защото въздухът трептеше от гласове. Когато баба и дядо си приказваха в леглото, чувах думите им да долитат неясно по тесния коридор. Не разбирах нито дума, а и те се стараеха никой да не ги чуе. Но понякога, когато се тревожеха за нещо или мислеха за Рики, им се налагаше да говорят късно вечерта. Легнал в леглото му, аз слушах приглушените им гласове и знаех, че положението е сериозно.
Родителите ми излязоха на предната веранда, където седнаха на стъпалата и зачакаха да лъхне ветрец и безжалостната жега да си отиде. Отначало се мъчеха да шепнат, но явно им се беше събрало много и не можеха да сдържат гласовете си. Тъй като ме смятаха за заспал, говореха по-високо от обикновено.
Изхлузих се от леглото и се плъзнах като змия по пода. Отидох до прозореца, погледнах навън и ги видях на обичайното им място, с гръб към мен на около метър и нещо.
Попивах всеки звук. Във фермата на Лечър нещата не бяха минали добре. Либи била някъде отзад с бебето, което непрекъснато плачело. Цялото семейство изглеждало подпухнало и изтощено от плач. Мистър Лечър бил ядосан на Пърси, че е дошъл у нас, но още по-сърдит, когато говорел за Либи. Тя твърдяла, че не искала да върши глупости с Рики, но той я накарал. Дядо възразил, но нямал на какво да се опре. Отрекъл всичко и казал, че не вярва Рики да се е срещал с Либи.
Но те имали свидетели. Самият мистър Лечър казал, че на два пъти малко след Коледа Рики спрял дядовия камион в предния им двор и извел Либи на разходка. Водил я в Монет, където й купил лимонада.
Баща ми смяташе, че ако наистина е станало така, Рики е избрал Монет, защото там по-малко хора биха го познали. Не би допуснал да го видят в Блек Оук с дъщеря на изполичар.
— Тя е хубаво момиче — каза майка ми.
Следващият свидетел било момче на не повече от десет години. Мистър Лечър го извикал от скупчената около предните стъпала тумба. Според неговите показания той видял дядовия камион паркиран в края на един ред памук близо до някакви храсти. Промъкнал се до камиона и видял Рики и Либи да се целуват. Мълчал си, защото се страхувал, и едва преди няколко часа разказал всичко.
Семейство Чандлър, разбира се, нямаха свидетели. От нашата страна на реката нямаше и намек за назряващ роман. Рики определено не би казал на никого. Дядо щеше да го набие.
Мистър Лечър заявил, че през цялото време подозирал Рики, но Либи отричала. И наистина имало две-три други момчета, които проявявали интерес към нея. Но сега разказала всичко — как Рики я накарал насила и как не искала бебето.
— Искат ли ние да го вземем? — попита майка ми.
Едва не простенах от мъка.
— Мисля, че не — каза баща ми. — Какво е още едно дете за тях?
Майка ми смяташе, че то заслужава приличен дом. Татко каза, че било изключено, докато Рики не го признае. Което, като го познавах, хич не беше сигурно.
— Видя ли бебето? — попита майка ми.
— Не.
— Одрало е кожата на Рики.
Доколкото си спомнях, най-новият член на семейство Лечър приличаше на бейзболната ми ръкавица. Но мама и баба бяха прекарали часове да гледат хорските лица и да преценяват кой на кого се е метнал, от кого са очите, от кого носът или косата. Гледаха бебетата в църквата и казваха: „О, това сто на сто е синчето на Чизънхол.“ Или: „Виж тия очички, същите като на баба му.“
На мен всички ми приличаха просто на кукли.
— Значи мислиш, че ни е роднина? — попита баща ми.
— Дума да няма.
Отново беше събота, но събота без обичайното вълнение при ходенето в града. Знаех, че ще идем, защото никога не бяхме прескачали две поредни съботи. Баба трябваше да напазарува, особено брашно и кафе, а майка ми трябваше да иде до дрогерията. Баща ми не беше ходил в кооперативния магазин от две седмици. Аз нямах право на глас, но майка ми знаеше колко важно е съботното кино за правилното развитие на едно дете, особено на фермерско дете без кой знае какъв контакт с останалия свят. Да, отивахме в града, но без обичайния ентусиазъм.