Шофьорът ни, естествено, никога не бързаше. С толкова хора камионът едва ли щеше да вдигне петдесет, а и дядо не искаше да го мъчи. Стори ми се, че отиде цял час.
Патрулната кола на Стик беше спряла до баптистката църква. Движението по главната улица вече едва пъплеше, а тротоарите бяха задръстени от народ. Паркирахме и мексиканците се пръснаха. Стик излезе изпод едно дърво и тръгна право към нас. Баба и мама се запътиха към магазините. Аз останах при мъжете, защото бях сигурен, че ще се обсъжда нещо важно.
— Здравей, Илай. Здрасти, Джеси — каза Стик, наклонил шапка на една страна и пъхнал стръкче трева в ъгълчето на устата си.
— Добър ден, Стик — отвърна дядо.
Баща ми само кимна. Не бяха дошли в града да си губят времето със Стик и едва прикриваха раздразнението си.
— Мисля да арестувам онзи Ханк Спрюл — каза той.
— Прави каквото щеш — сряза го гневно дядо. — Само изтрай да приберем памука.
— Сигурно можеш да почакаш един месец — каза баща ми.
Стик задъвка тревата, изплю се и каза:
— Може и да мога.
— Той е добър работник — каза баща ми. — А имаме много памук. Арестуваш ли го сега, ще загубим шестима берачи. Нали ги знаеш какви са.
— Мисля, че мога да почакам — повтори Стик. Май много му се искаше да се разберат. — Говорих с доста хора и не съм сигурен, че вашето момче казва истината. — Той ме изгледа, а аз ритнах едно камъче.
— Остави го на мира, Стик — каза татко. — Той е дете.
— На седем години е! — избумтя дядо. — Защо не си намериш истински свидетели?
Стик отметна рамене като ударен.
— Виж какво — продължи дядо. — Оставяш Ханк на мира, докато приберем памука, а после аз лично ще дойда в града да ти кажа, че сме свършили с него. Тогава прави какво то искаш.
— Става — каза Стик.
— Но продължавам да мисля, че няма да го осъдят. Трима срещу един, Стик, никой няма да го признае за виновен.
— Ще видим — заяви надуто Стик. Тръгна си, пъхнал палци в джобовете. Вървеше наперено, колкото да ни дразни.
— Може ли да ида на панаира? — попитах аз.
— Разбира се — каза дядо.
— Колко пари имаш? — попита татко.
— Четири долара.
— Колко ще похарчиш?
— Четири долара.
— Мисля, че два ти стигат.
— Хайде три.
— Два и петдесет става ли?
— Става.
Затичах се по тротоара, шмугнах се между хората и скоро стигнах до бейзболното игрище, което беше срещу киното и билярдната зала. Панаирът заемаше цялото игрище. Виенското колело беше по средата, заобиколено от по-малките въртележки, сергиите и тентите. От тонколоните на въртележките гърмеше музика. Вече имаше дълги опашки. Замириса ми на пуканки, хот-дог и скара.
Намерих количката със захарния памук. Струваше само десет цента, но бях готов да платя и много повече. Диуейн ме видя до палатките, докато гледах разни големи момчета да стрелят с въздушни пушки по патета, които плуваха в някакво езерце. Никога не улучваха, защото според дядо мерниците били криви.
Захаросаните ябълки също бяха по десет цента. Купихме си по една и бавно заразглеждахме сергиите. Имаше гадателка с дълга черна рокля, черна коса, всичко черно, и за двайсет цента можеше да ти предскаже бъдещето. Една тъмноока баба правеше същото, на същата цена, с карти за таро. За десет цента някакъв мъж с микрофон и пъстри дрехи можеше да ти познае възрастта или колко тежиш. Ако сбърка с повече от три години или три килограма, получаваш награда. Имаше и обичайните игри — топки за стрелба по гюмове, баскетболни топки с твърде тесни кошове, стрелички за балони и халки за нанизване върху бутилки.
Разхождахме се сред навалицата и се наслаждавахме на шума и забавленията. В отсрещния край се събираше тълпа и ние се запътихме натам. Голяма табела съобщаваше за пристигането на „Самсон, най-великия борец на света, дошъл направо от Египет“, а под нея имаше квадратен тепих с подплатени колчета и въжета по края. Самсон не беше на ринга, но щеше да се появи всеки момент, или поне така казваше Далила — високата пищна жена зад микрофона. Костюмът й показваше целите крака и по-голямата част от гърдите и аз бях сигурен, че досега в Блек Оук никой не беше виждал толкова много плът на обществено място. Тя обясни на притихналата и почти изцяло мъжка публика, че правилата са прости. Самсон плаща десет към едно на всеки, който остане на ринга с него една минута.
— Само шейсет секунди и парите са ваши! — извика тя. По говора й си личеше, че наистина идват от странство.
Никога не бях виждал египтяни, макар от неделното училище да знаех, че Мойсей е имал доста приключения там.
Тя се разходи напред-назад по ринга и мъжките очи следяха всяко нейно движение.