— В това турне Самсон спечели триста мача подред — подразни ни тя. — Всъщност последния път, когато загуби, беше в Русия. Там го надвиха трима мъже, и то нечестно.
От единствената окачена на табелата тонколона загърмя музика.
— А сега, дами и господа — надвика я Далила, — представям ви единствения, най-великия, най-силния борец на света, невероятния Самсон!
Затаих дъх.
Той се показа иззад една завеса и скочи на ринга сред плахи аплодисменти. Защо да му ръкопляскаме? Той беше дошъл да ни пердаши. Първо ми се наби в очи косата му. Тя беше черна и вълниста и падаше по раменете му като на жена. Бях виждал илюстрации към Стария завет, където мъжете носеха такава коса, но това е било преди пет хиляди години. Самсон беше великан, с яко тяло и планини от мускули, натрупани по раменете и гърдите му. Ръцете му бяха покрити с черни косми и изглеждаха достатъчно силни да повдигат цели къщи. За да се насладим по-пълно на физиката му, Самсон не носеше риза. Дори след като бяхме прекарали месеци на полето, кожата му беше по-тъмна от нашата и аз вече бях напълно убеден, че той идва от някакъв незнаен край. Беше се бил с руснаци!
Той обиколи ринга в такт с музиката, като свиваше ръце и разкършваше мамутските си мускули. Перчеше се така, докато не видяхме всичко, което по мое мнение беше повече от достатъчно.
— Кой е пръв? — извика Далила по микрофона, докато музиката затихваше. — Два долара минимум!
Изведнъж всички притихнаха. Само глупак би излязъл на този ринг.
— Мен не ме е страх! — извика някой и ние погледнахме удивени как един непознат за мен младеж излезе напред и връчи два долара на Далила. Тя взе парите и каза:
— Десет към едно. Остани на ринга шейсет секунди и ще спечелиш двайсет долара. — После насочи микрофона към младежа и попита:
— Как се казваш?
— Фарли.
— Късмет, Фарли.
Той се изкачи на ринга, сякаш не се страхуваше от Самсон, който го гледаше без следа от безпокойство. Далила взе едно чукче и удари гонга до ринга.
— Шейсет секунди! — обяви тя.
Фарли се повъртя малко, а после се оттегли в един ъгъл, когато Самсон пристъпи към него. Двамата мъже се взряха един в друг; Самсон гледаше надолу с презрение, а Фарли — нагоре в очакване.
— Четирийсет и пет секунди! — извика Далила.
Самсон направи още няколко крачки, а Фарли се хвърли към другата страна на ринга. Като много по-дребен той беше и по-бърз. Явно бе избрал стратегията на бягството. Самсон се опитваше да го хване, а Фарли търчеше насам-натам.
— Трийсет секунди!
Рингът беше твърде тесен за много бягане, а Самсон беше свикнал да лови изплашени зайци. Той спъна Фарли при поредния му спринт и когато го вдигна, обви ръката си около главата на момчето в мъртва хватка.
— Това прилича на гилотината! — простена Далила прекалено театрално. — Двайсет секунди!
Самсон изви жертвата си и сбърчи лице в садистично удоволствие, докато горкият Фарли махаше с ръце и крака.
— Десет секунди!
Самсон се завъртя и метна Фарли през ринга. Преди момчето да стане, най-великият борец на света го хвана за крака, вдигна го във въздуха, задържа го над въжетата и две секунди преди края го пусна на земята и спечели победата.
— За малко да изгубиш, Самсон! — каза Далила по микрофона.
Фарли беше замаян, но си тръгна цял и сякаш горд от себе си. Беше доказал мъжеството си, не се беше проявил като страхливец и просто за някакви си две секунди бе изтървал двайсет долара. Следващият доброволец беше непознат едър младеж на име Клод, който плати три долара за шанса да спечели трийсет. Беше два пъти по-тежък от Фарли, но много по-бавен и за десет секунди Самсон го беше зашеметил със светкавичен ритник и го беше сгънал на четири. Десет секунди преди края той вдигна Клод над главата си без ни най-малко затруднение — силата му беше изумителна; после отиде до края на ринга и го пусна.
Клод също си замина гордо. Въпреки цялото си перчене и зъбене Самсон явно беше добър противник и нямаше да нарани никого. А тъй като повечето младежи искаха да се доберат по-близо до Далила, до нея скоро се оформи опашка.
Беше страшно интересно и двамата с Диуейн дълго време седяхме и гледахме как Самсон се разправя с поредната жертва с всички хватки от репертоара си. Бостънският рак, ножиците, парният чук, таранът — щом Далила споменеше някоя от тях по микрофона, Самсон бързо я демонстрираше.
След един час Самсон беше вир-вода и имаше нужда от почивка, така че Диуейн и аз хукнахме да се повозим на виенското колело. Чудехме се дали да не излапаме по още един захарен памук, когато чухме някакви мъже да си говорят за голи жени.