— Не можете ли да ги настаните в къщата? — попита.
Усетих, че дядо всеки момент ще избухне.
— Та както ви казвах, „Буик“ ни дават колите на разсрочено плащане за две години — обади се Джими Дейл.
— Наистина ли? — попита баща ми, без да сваля очи от нея. — Мисля, че по-хубава кола не съм виждал.
Баба донесе подноса на верандата и сервира високи чаши чай с лед и захар. Стейси отказа.
— Чай с лед? За мен не. Нямате ли горещ чай?
Горещ чай? Що за глупост?
— Не, ние тук не пием горещ чай — каза дядо от люлката и изгледа злобно Стейси.
— Е, ние в Мичиган пък не го пием с лед.
— Тук не е Мичиган — сряза я дядо.
— Искаш ли да видиш градината ми? — попита изведнъж мама.
— Страхотна идея — каза Джими Дейл. — Иди, скъпа, Катлин има най-хубавата градина в Арканзас.
— Ще дойда с вас — каза баба в опит да изтика момичето от верандата, за да няма караници. Трите жени изчезна ха, а дядо изчака малко и рече:
— Откъде, за бога, я намери тая?
— Тя е свястно момиче, Илай — отвърна не много убедено Джими Дейл.
— Тя е севернячка!
— Те не са толкова лоши. Имат достатъчно акъл, за да не припарват до памука. Живеят в хубави къщи с тоалетни, телефони и телевизори. Печелят добри пари и строят хубави училища. Стейси е ходила две години в колеж. Семейството й от три години има телевизор. Миналата седмица гледах мача на „Индианс“ и „Тайгърс“. Представяш ли си, Люк? Да гледаш бейзбол по телевизията.
— Не си го представям.
— Е, аз гледах. Боб Лемън беше питчер на „Индианс“. „Тайгърс“ не показаха нищо особено, пак са на последно място.
— Аз не се интересувам от Американската лига — повторих думите, които бях чувал цял живот от татко и дядо.
— Не може да бъде — разсмя се Джими Дейл. — Истински фен на „Кардинале“. И аз бях такъв, докато не отидох на север. Като гледаш единайсет мача на стадион „Тайгърс“, почваш да цениш Американската лига. Преди две седмици идваха „Янкис“. Всички билети бяха продадени. Имат един нов, Мики Мантъл, страхотна работа е. Силен, бърз, често пропуска, ама като улучи топката, край. Голям играч ще излезе от него. Освен това имат Бера и Ризуто.
— Мразя ги — казах аз и Джими Дейл отново се разсмя.
— Още ли смяташ да играеш за „Кардинале“? — попита той.
— Да, сър.
— И никакъв памук?
— Не, сър.
— Умно момче си ти.
Бях слушал възрастните да говорят за Джими Дейл. Той много се надуваше, задето е успял да избяга от памука и да заживее на север. Обичаше да говори за парите си. Беше намерил по-добър живот и не скъпеше съветите си към тукашните момчета.
Дядо смяташе, че фермерството е единственият достоен труд, евентуално с изключение на професионалния бейзбол.
Известно време пихме чай, а после Джими Дейл каза:
— Е, как върви памукът?
— Дотук добре — каза дядо. — Първото бране мина без проблеми.
— Сега трябва да почнем второто — добави баща ми. — До един месец сигурно ще свършим.
Тали се появи откъм лагера на Спрюл, като държеше кърпа или нещо подобно. Тя заобиколи отдалеч червената кола, където семейството й още стоеше в захлас; те не я забелязаха. Тали ме погледна отдалеч, но не направи знак. Внезапно ми омръзна да слушам за бейзбол, памук, коли и други такива, но не можех просто да хукна след нея. Щеше да бъде неучтиво, пък и баща ми можеше да заподозре нещо. Затова си седях и гледах как Тали изчезва зад къщата.
— Как е Лутър? — попита татко.
— Добре е — каза Джими Дейл. — Уредих го при мен в завода. Изкарва по три долара на час четирийсет часа седмично. Лутър никога не е виждал толкова пари.
Лутър беше друг наш братовчед от далечен клон на фамилията Чандлър. Бях го виждал веднъж на едно погребение.
— Значи няма да се връща? — попита дядо.
— Съмнявам се.
— И той ли ще се жени за севернячка?
— Не съм го питал. Сигурно ще прави каквото си иска.
Замълчаха и за миг напрежението сякаш спадна. После Джими Дейл каза:
— Не можеш да му се сърдиш, ако се задържи горе, на север. Та те загубиха фермата си. Той береше памук за чужди хора и изкарваше хиляда долара на година. Нямаше пукната пара. Сега печели повече от шест хиляди годишно плюс премиите и пенсионните осигуровки.
— В профсъюза ли е? — попита баща ми.
— Точно така. Аз записах всички тукашни момчета в профсъюза.
— Какво е профсъюз? — попитах аз.
— Люк, върви при майка си — каза дядо. — Хайде бягай.
Пак бях задал най-невинен въпрос, заради който ме изключиха от разговора. Слязох от верандата и хукнах към гърба на къщата с надеждата да зърна Тали. Тя обаче беше изчезнала и сигурно се къпеше в потока без верния си страж.