Този следобед в Блек Оук падна голямо надлъгване или поне разкрасяване на фактите. От единия до другия край на главната улица се разказваха и преразказваха истории за вихрушки. Дядо също описа какво бяхме видели и, общо взето, се придържаше към истината. Историята с двойното торнадо прикова вниманието на всички, докато мистър Дъч Лам не каза, че видял три! Жена му потвърди и дядо се запъти към камиона.
Беше цяло чудо, че като си тръгвахме от града, убитите не наброяваха неколкостотин.
До смрачаване облаците се бяха разнесли, но все още беше хладно. След вечеря седнахме на верандата и зачакахме „Кардинале“. Въздухът беше чист и лек — първият знак на есента.
Оставаха шест мача, три срещу „Редс“ и три срещу „Къбс“. Всички щяха да се играят на „Спортсманс Парк“, но тъй като „Доджърс“ бяха на първо място със седем победи, сезонът все едно беше свършил. Стан Мюжъл водеше лигата по батиране и също така имаше повече единични и двойни хитове от всички останали. „Кардинале“ нямаше да спечелят шампионата, но все пак имахме най-добрия играч. Момчетата се бяха върнали от Чикаго и се радваха, че отново са в Сейнт Луис — поне според Хари Кери, който често ръсеше поздравления и клюки, сякаш всички играчи живееха у тях.
Мюжъл удари единичен и троен хит и мачът беше решен чак в третия допълнителен ининг. Стана късно, но не бяхме уморени. Бурята ни беше прогонила от полето, а прохладата не беше за изпускане. Семейство Спрюл седяха около огъня, бъбреха си тихо и се радваха, че Ханк го няма. Той често изчезваше след вечеря.
В края на десетия ининг Шьондийнст удари единичен хит и когато Стан Мюжъл дойде на хоума, феновете полудяха, поне според Хари Кери. Дядо каза, че Хари често гледа един мач, а описва друг. На стадиона нямало повече от десет хиляди души; личеше си, че публиката е малко. Хари обаче вдигаше достатъчно шум за останалите двайсет хиляди. След сто четирийсет и осем мача той се вълнуваше като на откриването. Мюжъл направи двоен хит, неговият трети удар в играта вкара Шьондийнст и така спечелиха с четири на три.
Преди един месец щяхме да празнуваме заедно с Хари на предната веранда. Аз щях да хукна към базите на двора и да застана на втора също като великия Стан. След такава драматична победа всички щяхме да си легнем щастливи, макар че дядо пак щеше да иска да уволни мениджъра.
Но сега всичко беше различно. Победата не означаваше нищо; сезонът свършваше, а „Кардинале“ бяха трети. Предният ни двор беше завзет от семейство Спрюл. Лятото си беше отишло.
Дядо изключи радиото, докато Хари още говореше.
— Баумхолц не може да го стигне — каза той. Франки Ба-умхолц от „Къбс“ беше на шест точки зад Мюжъл.
Баща ми се съгласи. По време на мача мъжете бяха по-мълчаливи от обикновено. Бурите и хладът направо ги бяха поболели. Сезоните се сменяха, а една трета от памука още беше на полето. Седем месеца времето беше почти идеално, но сега явно щеше да се развали.
Есента продължи по-малко от двайсет и четири часа. До обед на следващия ден жегата се беше завърнала, памукът беше изсъхнал, земята се бе втвърдила и всички приятни мисли за прохладни дни и падащи листа бяха забравени. Пак бяхме до реката за второто бране. По-късно през есента можеше да има и трето, така нареченото „предколедно бране“, при което събирахме последните остатъци от памука. Дотогава мексиканците и планинците отдавна щяха да са си отишли.
През целия ден се навъртах близо до Тали и работех усърдно, за да не изоставам от нея. Тя изглеждаше нещо отнесена и аз умирах да разбера защо. Роднините й бяха напрегнати, не пееха, не се смееха и почти не говореха. Ханк дойде към средата на сутринта и почна да бере бавно. Останалите сякаш го избягваха.
Късно следобед се завлякох до ремаркето — надявах се да е за последно. До края оставаше един час и аз търсех майка си. Но вместо нея видях Ханк, Бо и Дейл от другата страна на ремаркето да чакат дядо или татко да претегли памука им. Скрих се сред стъблата и зачаках по-приятелски гласове.
Както обикновено, Ханк говореше високо.
— Писна ми да бера памук — каза той. — Дотук ми е дошло! Решил съм да си намеря нова работа. Измислих как да печеля пари. И то много. Ще вървя след ония панаирджии от град на град и ще се крия в сенките, докато Самсон и мацката му не натрупат парички. Ще чакам да посъберат сухо, ще ги гледам как изхвърлят селяците от ринга и после късно вечерта, когато онзи е капнал, ще излизам, ще залагам петдесет долара, ще го смилам от бой и ще му прибирам парите. Петстотин долара седмично правят две хиляди долара на месец, двайсет и четири хиляди на година. Само в брой. Ами аз ще стана богат!