Тонът му беше дяволит и Бо и Дейл се разсмяха. Дори аз трябваше да призная, че е смешно.
— Ами ако на Самсон му писне? — попита Бо.
— Шегуваш ли се? Нали е най-великият борец на света, дошъл направо от Египет. Самсон не се страхува от никого. Че аз може и мадамата му да отмъкна! Биваше си я, нали?
— От време на време трябва да го оставяш да победи — каза Бо. — Иначе няма да се бие с теб.
— Онова за мадамата ми хареса — каза Дейл. — Страшни крака имаше.
— И останалото не беше зле — отвърна Ханк. — Чакайте, сетих се! Ще го изгоня и ще стана новият Самсон! Ще си пусна коса до задника, ще я боядисам черна, ще си намеря гащи от леопардова кожа, ще приказвам завалено и тия тъпанари ще решат, че и аз съм от Египет. Далила ще полудее по мене.
Смехът им беше силен, кънтящ и заразителен. Аз се кисках тихо, като си представях как Ханк обикаля ринга по тесни гащета и се опитва да убеди хората, че е египтянин. Само че той беше твърде глупав за такава работа. Щеше да наранява хората и така да пропъжда съперниците си.
Дядо дойде до ремаркето и започна да претегля памука. Майка ми също се приближи и ми прошепна, че е време да се прибираме. И аз така мислех. Извървяхме дългия път заедно, мълчахме и се радвахме, че денят е почти свършил.
Боядисването продължаваше. Забелязахме го от градината и при по-внимателно вглеждане видяхме къде бояджията — все още смятахме, че е Трот — бе стигнал до петата дъска от долу на горе и беше минал една ръка върху участьк колкото прозорец. Майка ми го пипна; боята полепна по пръста й.
— Прясна е — каза тя и погледна към предния двор, но както обикновено Трот никакъв не се виждаше.
— Още ли мислиш, че е той? — попитах аз.
— Да.
— Откъде взима боя?
— Тали му я купува с парите си от памука.
— Кой ти каза?
— Попитах мисис Фоли от железарския магазин. Тя каза, че едно сакато момче и сестра му купили два литра бяла боя и една четка. Сторило й се странно планинци да купуват боя.
— Колко може да се боядиса с два литра?
— Не много.
— Ще кажеш ли на дядо?
— Ще кажа.
Минахме набързо през градината, като откъснахме само най-необходимото — домати, краставици и две червени пиперки, които й хванаха окото. Останалите берачи скоро щяха да се върнат и аз умирах от нетърпение да видя каква пушилка ще вдигне дядо, като разбере, че някой му боядисва къщата.
След няколко минути отвън се чу шепот. За да ме държат далеч от спора, ми възложиха да режа краставици в кухнята. Баба слушаше новините по радиото, докато майка ми готвеше. По едно време татко и дядо отидоха до източната страна на къщата, за да огледат напредващата работа на Трот.
После влязоха в кухнята. Седнахме, благословихме храната и почнахме да ядем, без да говорим за друго освен за времето. Ако дядо беше ядосан заради боята, поне не го показваше. Може би просто беше гроги.
На другия ден майка ми ме задържа и се забави в къщата колкото се може повече. Изми чиниите от закуска, изпра някои неща и заедно отидохме да погледнем предния двор. Баба излезе и тръгна към памука, но аз и майка си търсехме работа, за да изостанем.
Трот не се виждаше никакъв. Беше изчезнал от двора. Ханк излезе от една палатка и събори няколко консерви и канчета, докато търсеше недоядени питки. Лапа, докато не омете всичко, а после се оригна и погледна към къщата ни, сякаш смяташе да я претьршува за храна. Най-накрая тръгна към силоза на път към ремаркето с памука.
Ние чакахме и току надничахме през предните прозорци. Трот не се мяркаше никакъв. Накрая ни писна и се запътихме към полето. Когато след три часа мама се върнала да приготви обяда, няколко дъски под прозореца на моята стая вече били минати с четката. Трот напредваше полека-лека, но недъгът му и желанието да действа скришом пречеха на работата му. При това темпо щеше да успее да боядиса само половината източна стена, преди да дойде време семейството му да си стегне багажа и да си замине.
След три дни спокойствие и усилна работа дойде време за нови разпри. След закуска Мигел пресрещна дядо до трактора и двамата се запътиха към плевнята, където чакаха някои от останалите мексиканци. Аз се промъкнах след тях в полумрака на зазоряване, достатъчно близо, за да ги чувам, без да ме видят. Луис седеше на някакъв пън, климнал глава като болен. Дядо го огледа хубаво. Нещо беше пострадал.
Както обясни набързо Мигел на развален английски, снощи някой хвърлял буци пръст по тях. Първата ударила стената на плевнята тъкмо когато мексиканците си лягали. Приличало на изстрел — дъските затреперили и цялата плевня се разтресла. След няколко минути последвала втора буца. После още една. Минали десет минути и мексиканците решили, че всичко е спокойно, но тогава нова буца паднала на ламаринения покрив точно над главите им. Ядосани и изплашени, те не можели да заспят. През процепите в стената гледали памуковите поля зад плевнята. Мъчителят им бил някъде там, скрит в памука като последен страхливец. Нощта го правела невидим.