Луис бавно отворил вратата на плевнята, за да види по-добре. Тогава нападателят го улучил в лицето с камък. Явно го пазел за такъв случай. Буците пръст ставали за вдигане на шум, но камъкът бил по-опасен.
Носът на Луис беше порязан, счупен и подпухнал. Дядо извика на баща ми да доведе баба.
Мигел продължи да разказва. Щом се погрижили за Луис и криво-ляво му помогнали, обстрелът продължил. На всеки десетина минути от мрака долитал нов снаряд. Вглеждали се през процепите, но не виждали нищо в полето. Било много тъмно. Най-сетне нападателят им се уморил от играта си и спрял. Мексиканците не могли да се наспят.
Баба пристигна и пое нещата в свои ръце. Дядо замина, като ругаеше под носа си. Разкъсвах се между две драми: дали да гледам как баба се прави на докторка, или да слушам как дядо беснее?
Тръгнах след дядо към трактора, където той избоботи на баща ми нещо, което не можах да разбера. После отиде до ремаркето, където чакаха още сънените планинци.
— Къде е Ханк? — изръмжа дядо на мистър Спрюл.
— Сигурно спи.
— Няма ли да работи днес? — намръщи се дядо.
— Иди го питай — отвърна мистър Спрюл и се изправи, за да не гледа отдолу.
Дядо пристъпи към него.
— Снощи мексиканците не могли да спят, защото някой замерял с буци пръст плевнята. Случайно да знаеш кой е бил?
Успял да запази самообладание, баща ми застана между тях.
— Не. Да не обвиняваш някого? — попита мистър Спрюл.
— Не знам — отвърна дядо. — Всички други работят много, спят дълбоко и нощем са уморени до смърт. Всички освен Ханк. Май само той има много време. И подобни глупости са в негов стил.
Тази открита кавга със семейство Спрюл не ми харесваше. И на тях им беше писнало от Ханк, но все пак му бяха роднини. Освен това бяха планинци — ядосат ли се, ще си тръгнат, а дядо беше на път да прекали с приказките си.
— Ще говоря с него — каза мистър Спрюл малко по-меко, сякаш знаеше, че Ханк е най-вероятният виновник. Челюстта му увисна леко и той погледна мисис Спрюл. Семейството си имаше неприятности с Ханк и не беше готово да го защитава.
— Хайде на работа — каза баща ми.
Всички искаха да приключат с въпроса. Погледнах Тали, но тя беше потънала в мислите си и не обръщаше внимание нито на мен, нито на някой друг. Дядо се качи в трактора и тръгнахме да берем памук.
Цяла сутрин Луис лежа на задната веранда с торбичка лед върху лицето. Баба се въртеше край него и се опитваше да му натрапи лекарствата си, но той не се даваше. До обяд Луис се беше наситил на американската медицина и побърза да се върне на полето независимо от счупения си нос.
Памукът, който Ханк набираше на ден, намаля два пъти и повече. Дядо беше бесен. Положението се влошаваше с всеки изминал ден и възрастните все по-често си шушукаха нещо. Дядо никога не беше притежавал двеста и петдесет долара суха пара.
— Колко набра Ханк днес? — попита той татко на вечеря.
Тъкмо бяхме казали молитвите и жените сипваха храната.
— Сто кила.
Майка ми недоволно стисна очи. Вечерята трябваше да бъде приятно време за гости и размисли. Мразеше да слуша караници на масата. Дребните клюки за живота на познати и непознати можеха да минат, но не и кавгите. Как ще смелиш добре храната, ако тялото ти не е отпуснато?
— Мисля утре да ида в града, да намеря Стик Пауърс и да му кажа, че момчето не ми трябва повече — заяви дядо, размахал вилица във въздуха.
За нищо на света не би го направил и всички го знаехме. И той също. Ако Стик успееше да сложи белезници на Ханк и да го напъха в патрулната си кола, нещо, което бих желал да видя, семейство Спрюл щеше да си събере багажа за минути. Дядо нямаше да рискува реколтата заради един идиот като Ханк. Надявахме се да не убие още някого и някой да не убие него. След няколко седмици памукът щеше да е обран и щяхме да се отървем от Ханк.
— Не си сигурен, че е той — каза баба. — Никой не го е видял да хвърля пръст по плевнята.
— Понякога си е ясно и без да гледаш — отвърна дядо. — Не сме виждали Трот с четка, но всички мислим, че той е бояджията, нали така?
Майка ми се обади точно навреме:
— Люк, с кого ще играят „Кардинале“? — Това беше редовната й реплика, дебеличък намек, че иска да вечеря на спокойствие.
— С „Къбс“.
— Колко мача остават? — попита тя.
— Само три.
— Колко напред е Мюжъл?
— Шест точки. Коефициентът му е триста трийсет и шест.