Когато чух човешки говор, паднах на едно коляно, а после седнах безшумно на земята. Дълго време не долавях нищичко и вече си мислех, че може да съм се объркал, когато тих момичешки глас долетя през стъблата до моето скривалище. Беше някъде надясно, но не можех да определя точно къде.
Бавно станах и надникнах през памука, но не видях нищо. После пак клекнах и запълзях към края на реда, като оставих за момента чувала си. Тихичко пълзях и спирах, пълзях и спирах, докато не я чух отново. Беше през няколко реда и според мен се криеше в памука. Замръзнах за няколко минути, докато не я чух да се смее, тих, приглушен от памука смях. Разбрах, че е Тали.
Дълго се люлях на четири крака и се опитвах да си представя защо се крие в полето толкова далеч от ремаркето. После чух още един глас, този път мъжки. Реших да се приближа.
Намерих най-голямата пролука между две стъбла и пресякох безшумно първия ред. Никакъв вятър не шумеше в листата, затова трябваше да бъда съвсем неподвижен. И търпелив. После минах и втория ред и зачаках гласовете.
Дълго време мълчаха и аз се уплаших, че може да са ме усетили. После се закискаха едновременно и заговориха толкова тихо, че едва ги чувах. Проснах се по корем и огледах положението от земята, където стъблата бяха най-гъсти, но поне нямаше кутийки и листа. Май виждах нещо през няколко реда, може би тъмната коса на Тали, а може би не. Реших, че съм се приближил достатъчно.
Наоколо нямаше жива душа. Другите — семейство Спрюл и роднините ми — вървяха към ремаркето. Мексиканците бяха далеч и само шапките им се виждаха.
Макар и на сянка, аз се потях обилно. Сърцето ми биеше лудо, а устата ми беше пресъхнала. Тали се криеше в памука с някакъв мъж и правеше нещо нередно. Ако ли не, защо се криеше? Исках да ги спра, но нямах право. Бях само дете и ги шпионирах. Смятах да се измъкна, но гласовете ме задържаха.
Змията беше черна памукчийка, една от многото по нашия край. Живееха около потоците и реките, но от време на време отиваха навътре по брега, за да се хранят или пекат на слънце. Всяка пролет като сеехме, ги виждахме да пълзят покрай плуговете ни. Бяха къси, дебели, черни, агресивни и пълни с отрова. Ухапванията им рядко бяха смъртоносни, но бях чувал много приказки за умрели в адски мъки хора.
Който видеше такава змия, бързаше да я убие с пръчка, камък или каквото имаше подръка. Не бяха пъргави като гърмящите змии и не се хвърляха толкова надалеч, но бяха подли и гнусни.
Тази пълзеше по реда право към мен на по-малко от две крачки. Бяхме очи в очи. Толкова се бях залисал по Тали и нейните тайни, че бях забравил за всичко останало. Извиках от ужас, скочих и побегнах първо по един, после по друг ред памук.
Мъжът каза нещо на по-висок глас, но за момента повече се страхувах от змията. Хвърлих се до чувала си, вързах го за рамото си и запълзях към ремаркето. Когато реших, че змията е останала далеч, спрях и се заслушах. Нищо. Пълна тишина. Никой не ме преследваше.
Бавно се изправих и надникнах през памука. Отдясно през няколко реда и вече с гръб към мен вървеше Тали, преметнала чувала през рамо и килнала сламената си шапка, като че ли нищо не се беше случило.
А отляво през памука бягаше Каубой, свит като крадец.
Обикновено в събота следобед дядо си търсеше причини да отлага пътуването до града. Щом приключехме с обяда и аз преживеех унижението на банята, той си намираше някаква работа, защото на всяка цена искаше да ни накара да чакаме. Понякога на трактора му имало нещо, което изисквало незабавно внимание. Дядо запълзяваше около него със старите си инструменти и мърмореше как трябвало да го поправи веднага, за да купи необходимите части в града. Или пък камионът не вървял съвсем добре и ранният съботен следобед бил идеалното време да бърникаш двигателя. Или пък водната помпа имала нужда от поправка. Понякога дядо сядаше до кухненската маса и преглеждаше малкото документи на фермата.
Най-накрая, когато всички вече се побъркваха, той отиваше да се изкъпе и после се отправяхме към града.
Майка ми нямаше търпение да види най-новия жител на окръг Крегхед, пък бил той и Лечър, така че докато дядо се ровеше в бараката с инструментите, ние с нея напълнихме четири кашона със зеленчуци и потеглихме към реката. Татко успя да се измъкне. Брат му беше нарочен за баща на бебето, което евентуално го правеше чичо — нещо, което татко просто не беше готов да приеме. А аз бях сигурен, че не държи да се среща пак с мистър Лечър.
Майка ми караше, аз се молех и някак си успяхме да минем моста живи. Спряхме от другата страна на реката. Камионът закова на място и моторът замря. Докато майка си поемаше дъх, аз реших да проговоря: