— Мамо, трябва да ти кажа нещо.
— Не може ли да почака? — попита тя и посегна към ключа.
— Не.
Седяхме в горещия камион точно след моста, на черния път. Не се виждаха нито къщи, нито коли. Стори ми се идеалното време и място за важен разговор.
— Какво има? — попита тя и скръсти ръце на гърдите си.
Явно беше решила, че съм направил нещо ужасно.
Натрупаха се толкова тайни. Ханк и братята Сиско. Тали и потокът. Нощта, когато Либи роди. Но тези щяха да почакат. Бях свикнал да ги крия. Сегашната обаче трябваше да я кажа на мама.
— Мисля, че Тали и Каубой се харесват — казах аз и веднага ми поолекна.
— Така ли? — усмихна се тя, сякаш бях малък и нищо не разбирах. После се замисли и усмивката й бавно се стопи.
Чудех се дали и тя знае нещо за скришната им любов.
— Аха.
— И защо мислиш така?
— Хванах ги тая сутрин в памука.
— Какво правеха? — попита тя, леко изплашена да не би да съм видял нещо, което не трябва да виждам.
— Не знам, но бяха заедно.
— Ти видя ли ги?
Разказах й всичко, като започнах с гласовете, минах на памукчийката и свърших с бягството им. Не пропуснах нито една подробност и като никога нищо не преувеличих. Е, може би размерите на змията, но като цяло се придържах към истината.
Мама ме изслуша. Изглеждаше наистина удивена.
— Какво са правили, мамо? — попитах аз.
— Не знам. Нали нищо не си видял?
— Не съм. Мислиш ли, че са се целували?
— Може би — отвърна кратко тя.
После посегна към ключа и каза:
— Добре, ще говоря с баща ти.
Тръгнахме бързо. След две-три секунди не бях толкова сигурен дали ми е олекнало. Тя много пъти ми беше казвала, че момченцата не трябва да имат тайни от майките си. Но всеки път, когато й признаех нещо, бързо претупваше въпроса и изпяваше всичко на баща ми. Не бях сигурен каква ми е ползата да съм честен. Но повече нищо не можех да направя. Сега възрастните знаеха за Тали и Каубой. Значи проблемът беше техен.
Семейство Лечър беряха памук до къщата, така че преди да спрем, вече си имахме публика. Мисис Лечър излезе от къщата и се усмихна насилено, а после ни помогна да занесем храната до предната веранда.
— Сигурно искате да видите бебето — каза тихо тя на майка ми.
И аз исках да го видя, но знаех, че нямам особени шансове. Жените влязоха в къщата. Намерих си място под едно дърво до камиона и смятах да си почина на спокойствие, докато чакам мама. Не исках да виждам никого от семейство Лечър. Призляваше ми при мисълта, че може би сме станали роднини.
Изведнъж иззад камиона излязоха трима от тях — три момчета, водени от Пърси. Другите две бяха по-малки, но също толкова жилави като него. Дойдоха при мен, без да кажат и дума.
— Здрасти, Пърси — казах аз, като се опитвах поне да бъда учтив.
— Какво правиш тук? — изръмжа той. От двете му страни имаше по един брат. Тримата бяха строени в редица срещу мен.
— Майка ми ме накара да дойда — казах аз.
— Нямаш работа тук — направо просъска той. Аз исках да отстъпя. Всъщност исках направо да си ПОДВИЯ опашката и да побегна.
— Чакам майка си — казах аз.
— Ще те смелим от бой — закани ми се Пърси и тримата стиснаха юмруци.
— Защо? — попитах аз.
— Защото си Чандлър, а вашият Рики направи онова нещо на Либи.
— Не съм аз виновен — казах.
— Няма значение. — Най-малкият изглеждаше особено злобен. Очите му бяха присвити, устата му подигравателно изкривена. Реших, че първият удар ще дойде от него.
— Трима срещу един не е честно — казах аз.
— Това с Либи много честно ли беше? — попита Пърси и бърз като котка, ме удари в корема. И кон не би ме ритнал толкова силно. Изпищях и паднах.
Бях участвал в няколко училищни схватки, но учителите ни разтърваваха, преди да се нараним сериозно. Мисис Ема Инъс, която преподаваше в трети клас, ми удари три пръчки, задето се опитвах да се бия с Джоуи Столкъп. Дядо преливаше от гордост. И Рики не ме щадеше, а все се бореше и боксираше с мен. Насилието не ми беше непознато. Дядо обичаше да се бие и когато паднах, си спомних за него. Някой ме ритна; аз сграбчих един крак и в следващия миг в прахоляка ритаха, драскаха и ругаеха цял куп малки побойници. Напипах косата на средния брат, докато другите двама ме налагаха по гърба. Бях на път да му смъкна скалпа, когато Пърси ми заби юмрук в носа. За миг ослепях, а братята заквичаха като прасета и отново се нахвърлиха върху мен.
Жените се развикаха от верандата. Крайно време беше! Първа дотърча мисис Лечър и започна да изскубва момчетата от купа, като крещеше и ги мяташе настрани. Тъй като бях най-отдолу, станах последен. Майка ми ме погледна ужасена. Чистите ми дрехи бяха покрити с кал. От носа ми течеше топла кръв.