— Ще трябва да почакате — каза мисис Купър.
— Докога? — попитах аз.
— Докато всички се нахранят.
Чакахме цяла вечност. Някои от по-големите момчета и младежите почнаха да загряват и да хвърлят топки в аут филда. Възрастните не спираха да приказват, а аз бях сигурен, че сладоледът е тръгнал да се топи. Пристигнаха двамата съдии от Монет и това събуди всеобщ интерес Естествено, те трябваше първо да се нахранят ц известно време се интересуваха повече от пърженото пиле отколкото от бейзбола. Постепенно одеялата и чадърите бяха раздигнати от игрището. Пикникът свършваше, стана време за мача.
Жените обградиха масата с десертите и започнаха да ги раздават. Най-сетне Диуейн получи сладоледа си с фъстъчено масло. Аз избрах две порции шоколадов вместо едно от кексчетата на мисис Лу Кайнър. Двайсет минути всички се блъскаха около масата с десертите, но все пак имаше някакъв ред. Двамата проповедници стояха сред тълпата и погльщаха не по-малко сладолед от другите. Съдиите отказаха и изтъкнаха жегата като причина най-после да спрат да ядат.
Някой извика: „Хайде да играем!“, и всички се понесоха към оградата зад хоума. Треньор на методистите беше фермерът мистър Дъфи Люис, който според дядо притежаваше ограничена бейзболна интелигентност. След четири поредни загуби обаче дядо не бързаше да огласява мнението си. Съдиите извикаха двамата треньори зад хоума и дълго време обсъждаха правилата на страйковата зона в Блек Оук. Те сочеха огради, стълбове и висящи над игрището клони — всеки имаше своя история и съответни правила. Дядо спореше със съдиите почти за всяко нещо и преговорите нямаха край.
Миналата година баптистите бяха домакини, затова този път ние бяхме първи. Техният питчер беше Бък Прескот, син на мистър Сап Прескот, един от най-големите земевладелци в окръг Крегхед. Бък беше на двайсет и няколко и две години беше учил в Арканзаския колеж, нещо много рядко. Там се беше опитал да стане питчер, но имал проблеми с треньора. Беше левичар, хвърляше само кървове и миналата година ни би девет на два. Когато излезе на възвишението, разбрах, че работата ще се проточи. Първата му топка беше бавен висок кърв, който премина извън страйковата зона, но все пак беше обявен за страйк, и дядо закрещя на съдията. Бък пусна първите двама батери на първа база, изкара в аут следващите двама, а после баща ми беше изкарай в аут с дълбок флай.
Нашият питчер беше Дюк Ридли, млад фермер със седем деца. Дори аз можех да ударя неговите прави топки. Той твърдеше, че е бил питчер в Аляска през войната, но това не беше много сигурно. Дядо казваше, че Дюк лъже, и след като миналата година видях как се изложи, аз също сериозно се съмнявах. Пусна и първите трима батери на първа, като хвърли само един страйк, а аз мислех, че дядо ще скочи да го пребие. Следващият батер изпрати топката високо над кетчера. По-следващият беше изваден в аут от левия аутфилдер. Имахме късмет, когато шестият им батер, най-старият играч от двата отбора, петдесет и две годишният мистър Лестьр Хърдъл, запрати дълга топка надясно, където нашият филдер Бени Дженкинс я хвана с голи ръце.
Играта се превърна в дуел на питчери не защото бяха добри, а защото никой не можеше да удря. Върнахме се при сладоледа, където се раздаваха последните полуразтопени остатъци. Към третия ининг жените от двете църкви се бяха събрали на групички да си приказват. За тях играта не беше толкова важна. Някъде недалеч беше включено радио и чувах гласа на Хари Кери. „Кардинале“ играеха с „Къбс“ във финалния мач за сезона.
Докато се връщахме от масата с последните си чаши сладолед, двамата с Диуейн минахме зад едно одеяло, където си почиваха и разговаряха десетина млади жени.
— Добре де, на колко години е Либи? — попита една от тях.
Аз спрях, близнах от сладоледа и погледнах над тях към мача, сякаш пет пари не давах за разговора им.
— Само на петнайсет — отвърна друга.
— Такъв й е генът. Скоро ще си има и второ.
— Момче или момиче е родила?
— Чух, че било момче.
— А бащата?
— Нямам представа. На никого не казва.
— Хайде — сръга ме Диуейн. Отдалечихме се и отидохме близо до първа база. Не бях сигурен дали съм успокоен или изплашен. Новината за бебето на Либи вече се беше разнесла, но още не се знаеше кой е бащата.
Скоро ще се разбере, помислих си аз. И с нас щеше да е свършено. Щях да имам братовчед от семейство Лечър и всички щяха да го знаят.
Оспорваният дуел на питчерите свърши в петия ининг, когато и двата отбора отбелязаха по шест точки. Трийсет минути навсякъде летяха топки — линии, грешни хвърляния, топки между играчите в аутфилда. Два пъти сменяхме питчерите и разбрах, че сме загазили, когато дядо отиде до възвишението и посочи баща ми. Той не беше питчер, но нямаше друг останал. Татко обаче хвърляше ниски топки и въпреки това скоро свършихме ининга.