Още преди Стик да успее да включи на скорост, видях трактора да се задава през полето.
— Ето ги — казах аз.
Стик примижа и изключи двигателя. Излязохме от колата и се върнахме до дървото.
— Искаш ли да станеш полицай? — попита той.
И да карам раздрънкана патрулна кола, да проспивам половината ден и да се разправям с такива като Ханк Спрюл и братята Сиско?
— Ще стана бейзболист — отвърнах аз.
— Къде?
— В Сейнт Луис.
— Аха — отвърна той и ме дари с една от онези усмивчици, с които възрастните гледат наивните дечица. — Всички момченца мечтаят да играят в „Кардинале“.
Щеше ми се да му задам още много въпроси, повечето свързани с пистолета и патроните. Освен това отдавна исках да разгледам белезниците, за да видя как се заключват и отключват. Докато той гледаше как ремаркето приближава, аз изучавах револвера и кобура му. Горях от нетърпение да го разпитам.
Но Стик беше прекарал достатъчно време с мен. Искаше да ме отпрати. Аз сдържах арсенала си от въпроси.
Когато тракторът спря, планинците и някои от мексиканците слязоха от ремаркето. Дядо и татко тръгнаха право към нас и докато стигнат до дървото, вече изглеждаха ядосани.
— Какво искаш, Стик? — изръмжа дядо.
Той особено много се дразнеше от Стик и досадното му присъствие в живота ни. Имахме да берем памук; другото нямаше значение. Стик ни следеше в града и на собствената ни територия.
— Какво искаш, Стик? — повтори дядо. Тонът му беше пропит с презрение. Току-що беше прекарал на полето десет часа и беше набрал двеста и повече кила памук, а нашият полицай от години не се беше потил.
— Нали знаеш Грейди Сиско, дето е в затвора за убийство? Миналата седмица избягал. Мисля, че се е върнал насам.
— Иди го хвани тогава — каза дядо.
— Търся го. Чух, че с братята му можели да създадат неприятности.
— Например?
— Кой знае какво ще измислят. Но може да нападнат Ханк.
— Да заповядат — каза дядо, който обичаше да гледа бой.
— Чух, че имали оръжие.
— И аз имам, Стик. Кажи на братята Сиско, че ако видя някой от тях да се навърта насам, ще му отнеса тъпата глава. — Дядо направо съскаше на Стик. Дори баща ми сякаш се въодушеви от идеята да защити семейството и собствеността си.
— Няма да стане тук — каза Стик. — Кажи на това момче да не припарва в града.
— Ти му кажи — сряза го дядо. — Не е мое момче. Все ми е едно какво става с него.
Стик огледа предния двор, където семейство Спрюл приготвяха вечеря. Нямаше никакво желание да ходи при тях. Той погледна дядо и повтори:
— Кажи му, Илай.
После се обърна и тръгна към колата си. Тя запъшка, затресе се и най-накрая запали. Гледахме след него, докато не се изгуби от поглед.
След вечеря наблюдавах как татко лепи една вътрешна гума за трактора, когато в далечината се появи Тали. Макар и късно, още не се беше смрачило съвсем и тя сякаш се стараеше да върви в сенките на дърветата на път към силоза. Гледах я внимателно, докато не спря и не ми махна да я последвам. Баща ми мърмореше, защото гумата не щеше да се залепи, и аз се изнизах. После свърнах зад камиона ни, притичах до сенките и след няколко секунди ние вървяхме през полето към Сайлърс Крийк.
— Къде отиваш? — попитах аз, след като стана ясно, че тя няма да проговори първа.
— Не знам. Просто се разхождам.
— Към потока ли си тръгнала?
Тя се разсмя тихо и каза:
— Иска ти се, а, Люк? Ще ти се пак да ме видиш, нали?
Бузите ми пламнаха. Не знаех какво да кажа.
— Може би по-късно — заяви тя.
Щеше ми се да я разпитам за Каубой, но въпросът беше толкова личен и неудобен, че не посмях да го задам. Освен това исках да разбера откъде знае, че Либи Лечър е обявила Рики за баща на бебето си, но и тази тема не можех да зачекна. Тали винаги беше тайнствена и непостоянна, а аз я обожавах безкрайно. Докато вървях с нея по тясната пътека, се чувствах на двайсет години.
— Какво искаше полицаят? — попита тя.
Разказах й всичко. Стик не ни беше казал никакви големи тайни. Братята Сиско се заканвали, че ще отмъстят, а те не бяха малко луди. Обясних всичко на Тали.
Тя се замисли, а после попита:
— Дали Стик ще арестува Ханк за убийството на онова момче?
Трябваше да внимавам. Семейство Спрюл се караха, но щяха да се съюзят при първата външна заплаха.
— Дядо се страхува, че ще си тръгнете — казах аз.
— Какво общо има това с Ханк?
— Ако Стик го арестува, може всички да си тръгнете.
— Няма да си тръгнем, Люк. Парите ни трябват.
Спряхме се. Тя ме гледаше, а аз бях навел очи към босите си крака.