— Седни тук — каза Поп, като посочи едно място на пода точно пред телевизора. Още въртеше копчетата. — Световната серия — каза той. — Трети мач, „Доджърс“ на стадион „Янкис“.
Сърцето ми замря. Зяпнах от изненада. Не можех да помръдна. На един метър от мен имаше малък екран, по който играеха разни черти. Беше в центъра на тъмна дървена кутия, на която под един ред копчета беше изписана с хром думата „Моторола“. Поп завъртя едно от копчетата и изведнъж чухме стържещия глас на говорителя, който описваше топка по земята към шортстопа. После Поп завъртя едновременно две копчета и образът се проясни.
Беше бейзболен мач. На живо от стадион „Янкис“, а ние го гледахме от Блек Оук, Арканзас!
Зад мен се разместваха столове. Усетих как дядо придърпва своя по-напред. Пърл не обичаше толкова бейзбол. Тя изчезна в кухнята и се появи с чиния шоколадови сладки и чаша мляко. Взех ги и й благодарих. Сладките бяха току-що извадени от фурната и миришеха страхотно. Но не можех да ям, не и сега.
Питчер на „Янкис“ беше Ед Лоупат, а на „Доджърс“ — Прийчър Роу. В „Янкис“ бяха Мики Мантьл, Йоги Бера, Фил Ризуто, Ханк Бауър и Били Мартин, а в „Доджърс“ — Пий Уий Рийс, Дюк Снайдър, Рой Кампанела, Джеки Робинсън и Гил Ходжис. И всички те бяха във всекидневната на Поп и Пърл, докато играеха пред шейсет хиляди фенове на стадион „Янкис“. Бях като хипнотизирай. Гледах телевизора и не вярвах на очите си.
— Хапвай си, Люк — каза Пърл, като мина през стаята.
Беше по-скоро заповед, отколкото покана и аз отхапах от една сладка.
— Ти за кого си? — попита Поп.
— Не знам — промърморих аз и наистина не знаех. Бях научен да мразя и двата отбора. Това не беше трудно, докато бяха в Ню Йорк, в друг свят. Сега обаче бяха в Блек Оук и играеха любимата ми игра на живо от стадион „Янкис“. Омразата ми се изпари. — Май за „Доджърс“.
— Винаги дръж за Националната лига — каза зад мен дядо.
— Е, да — отвърна неохотно Поп. — Само че е много трудно да викаш за „Доджърс“.
Мачът се излъчваше по Пети канал от Мемфис, където имаше филиал на Нашънъл Бродкастинг Къмпани, каквото и да значеше това. Имаше реклами на „Лъки Страйк“, „Кадилак“, „Кока-кола“ и „Тексако“. Между инингите мачът изчезваше и на негово място се появяваше реклама, а после екранът отново се променяше и ето ни пак на стадиона. Бях като хипнотизиран. За един час се бях пренесъл в друг свят.
Дядо имаше работа и по едно време излезе и отиде до главната улица. Не чух кога е заминал, но по време на рекламите видях, че го няма.
Йоги Бера удари хоумрън и докато го гледах как обикаля базите пред шейсет хиляди запалянковци, аз разбрах, че никога вече няма да мразя „Янкис“ както си следва. Те бяха легенди, най-великите играчи в най-великия отбор в тази игра. Доста омекнах, но се зарекох да си мълча. Дядо не би търпял симпатизанти на „Янкис“ в дома си.
В края на деветия ининг Бера пропусна една топка. „Доджърс“ отбелязаха две точки и спечелиха мача. Пърл зави сладките в станиол и ми ги даде. Благодарих на Поп за невероятното удоволствие и го попитах дали мога пак да дойда, когато играят „Кардинале“.
— Разбира се — отвърна той. — Но това няма да е скоро.
По пътя към магана зададох на дядо няколко въпроса за основните принципи на телевизионното предаване. Той заговори за сигнали и кули с неясни и объркани приказки и накрая си призна, че не разбира много-много от това ново изобретение. Попитах кога ще си купим телевизор.
— Някой ден — отвърна той, което все едно значеше никога. Засрамих се от въпроса си.
Закарахме празното ремарке до фермата и аз брах памук до залез. На вечеря възрастните ми дадоха думата. Говорих неспир за мача, рекламите и всичко, което бях видял по телевизора на Поп и Пърл.
Съвременна Америка бавно навлизаше в селския Арканзас.
Малко преди да се стьмни, татко и мистър Спрюл отидоха да се поразходят край силоза. Баща ми обясни, че Стик Пауърс се готви да арестува Ханк за убийството на Джери Сиско. След като Ханк и без това създавал много проблеми, може би тъкмо сега бил моментът да се измъкне през нощта и да се върне в планината. Мистър Спрюл, изглежда, прие новината добре и не каза нищо за тръгване. Тали беше права: парите им трябваха. Освен това им беше дошло до гуша от Ханк. Май щяха да останат и да довършат брането.
Седяхме на предната веранда, гледахме и слушахме. Нямаше остри думи, нито признаци за събиране на багажа. И по нищо не личеше Ханк да си тръгва. От време на време го виждахме през сенките да се движи из лагера им, да седи до огъня или да тършува за останала храна. Един по един планинците си легнаха. Ние също.