Довърших молитвите си и легнах в леглото на Рики. Бях напълно буден и мислех за „Янкис“ и „Доджърс“, когато в далечината се чу кавга. Пресякох стаята и надникнах през прозореца. Навсякъде беше тъмно и спокойно и за момент не можах да видя никого. После сенките помръднаха и аз различих мистър Спрюл и Ханк. Стояха един срещу друг до пътя и говореха едновременно. Не разбирах какво казват, но очевидно бяха ядосани.
Това не беше за изпускане. Промъкнах се в коридора и спрях колкото да се уверя, че възрастните са заспали. После пропълзях през всекидневната до верандата, слязох по стълбите и притичах до храстите в източния край на двора ни. Имаше малко луна и пръснати облаци и след няколко минути ходене на пръсти почти стигнах до пътя. Мисис Спрюл се беше включила в спора. Караха се за боя с братята Сиско. Ханк твърдеше, че е невинен. Родителите му не искаха да бъде арестуван.
— Ще го убия тоя дебел полицай — изръмжа той.
— Просто си иди вкъщи, сине, да се успокоят нещата — повтаряше мисис Спрюл.
— Семейство Чандлър искат да си тръгнеш — каза по едно време мистър Спрюл.
— Аз имам в джоба си толкова пари, колкото тия селяци не са и сънували — озъби се Ханк.
Кавгата се разрастваше в няколко посоки. Ханк ругаеше нас, мексиканците, Стик Пауърс, братята Сиско, цялото население на Блек Оук и дори родителите си, Бо и Дейл. Само Тали и Трот бяха пощадени. Той говореше все по-грубо и по-високо, но мистър и мисис Спрюл не отстъпваха.
— Добре, отивам си — каза Ханк накрая и хукна към една палатка да си вземе нещо. Аз се промъкнах до края на пътя, притичах през него и се шмугнах в памука от другата страна. Предният двор се виждаше идеално. Ханк пълнеше стар чувал с храна и дрехи. Предполагах, че ще излезе на магистралата и ще маха да го вземат на автостоп. Тръгнах през редовете и пролазих покрай плитката канавка в посока към реката. Исках да видя Ханк, като си заминава.
Отново заприказваха, а после мисис Спрюл рече:
— Ще се върнем след няколко седмици. — Разговорът приключи и Ханк мина край мен по средата на пътя с чувала на рамо. Прокраднах се по края на реда и погледнах как върви към моста.
Не можех да сдържа усмивката си. В нашата ферма отново щеше да цари спокойствие. Дълго след като Ханк изчезна, аз продължих да клеча и да благодаря на звездите, че сме се отървали от него.
Тъкмо щях да се връщам, когато внезапно нещо изшава от другата страна на пътя. Стъблата зашумяха леко и от тях излезе човек. Вървеше ниско и бързо — явно внимаваше да не го види някой. Погледна назад към къщата ни и за миг луната освети лицето му. Беше Каубой.
Замръзнах от страх и за няколко секунди не можах да помръдна. От моята страна на пътя бях в безопасност, скрит в памука. Исках да се върна обратно, да се скрия вкъщи и да се мушна в леглото на Рики.
В същото време исках да разбера какво е намислил Каубой.
Той вървеше бързо и безшумно в дълбоката до коленете му канавка. На всеки няколко крачки спираше и се ослушваше. Аз бях на трийсетина метра зад него и се движех толкова бързо, колкото ми стискаше. Ако ме чуеше, щях да се сниша в гъстия памук.
Не след дълго видях едрата фигура на Ханк, който още вървеше по средата на пътя, без да бърза особено. Каубой забави ход, аз също.
Бях бос и ако настъпех памукчийка, щях да умра в страшни мъки. Нещо ми нашепваше да се прибирам. Да се омитам оттук.
Ако Каубой искаше да се бие, какво чакаше? Фермата ни нито се виждаше, нито се чуваше. Но реката беше пред нас и може би тъкмо там искаше да стигне Каубой.
Когато Ханк наближи моста, Каубой ускори крачка и тръгна по средата на пътя. Аз останах в памука, изпотен и задъхан, и се чудех защо съм такъв глупак.
Ханк стигна до реката и тръгна по моста. Каубой се затича. Когато Ханк наближи средата, Каубой спря, колкото да хвърли един камък. Той улучи дъските до Ханк, който се закова на място, обърна се и просъска:
— Само ми ела, въшльо скапан!
Каубой не спря да върви. Стигна до моста и смело тръгна по лекия наклон, докато Ханк чакаше и ругаеше. Планинецът изглеждаше двойно по-едър. По средата на моста Щяха да се срещнат и единият от двамата със сигурност щеше да се измокри.
Когато се приближи, Каубой внезапно замахна и хвърли втори камък почти от упор. Ханк приклекна и камъкът прелетя край него. Тогава великанът се хвърли към Каубой.
Ножът щракна и блесна между тях. Ханк се спря и замахна с чувала си. Удари леко Каубой и събори шапката му. Двамата се завъртяха по тесния мост. Всеки търсеше предимство. Ханк ръмжеше, ругаеше и не сваляше очи от ножа, а после бръкна в чувала и извади някакво бурканче. Хвана го като бейзболна топка и се приготви да го хвърли. Каубой стоеше превит в кръста и коленете и чакаше удобен момент. Докато се въртяха бавно, и двамата стигаха на сантиметри от ръба на моста.