Ханк изръмжа и хвърли с всичка сила буркана към Каубой, който беше на по-малко от три метра разстояние. Улучи го някъде по врата и за миг мексиканецът се залюля. Ханк запокити чувала и се спусна към противника си. С изумителна бързина Каубой прехвърли ножа в другата си ръка, извади камък от десния джоб на панталона си и го метна по-силно от всички бейзболни топки, които бе хвърлял досега. Улучи Ханк някъде в лицето. Не можах да видя, но затова пък определено чух. Ханк изпищя и вдигна ръце към лицето си. Докато се опомни, беше твърде късно.
Каубой приклекна, замахна изотдолу и разпори с ножа корема и гърдите на Ханк. Великанът изквича от болка, изненада и ужас.
Тогава Каубой изтръгна ножа и продължи да ръга с него противника си. Ханк рухна първо на едното, а после и на двете си колена. Устата му беше отворена, но от нея не излизаше звук. Той само гледаше Каубой със замръзнало от ужас лице.
С бързи и зловещи движения Каубой го довърши. Когато Ханк се просна безжизнен на земята, Каубой пребърка джобовете му и го обра. После го завлече до края на моста и го хвърли в реката. Трупът падна с плясък и тутакси потъна. Каубой прерови чувала, не намери нищо интересно и хвърли и него. После застана на края на моста и дълго време гледа водата.
Тъй като нямах желание да последвам Ханк, аз се промъкнах между два реда памук и се скрих толкова ниско, че и сам не бих се открил. Сърцето ми биеше лудо като никога досега. Треперех, потях се, плачех и се молех. Трябваше да съм в леглото, завит и заспал, родителите ми да са в съседната стая, а баба и дядо в дъното на коридора. Но сега те ми изглеждаха толкова далече. Аз бях сам в плиткия си окоп, умирах от страх и имаше защо. Още не можех да повярвам на това, което видях.
Не знам колко дълго Каубой стоя на моста и гледа водата, за да се увери, че Ханк не се вижда. Понякога облаците скриваха луната и едва го различавах. После отново се раздвижваха и пак го зървах да стои с кривната на една страна шапка. След много време той слезе от моста и отиде на брега да измие ножа си. Погледа още малко реката, обърна се и тръгна по пътя. Мина на пет-шест метра от мен, а аз сякаш потънах две стъпки в земята.
Чаках дълго, след като той се изгуби от поглед, за да няма как да ме чуе, а после изпълзях от дупката си и поех пътя към къщи. Не бях сигурен какво ще правя там, но поне щях да съм в безопасност. Тогава щях да му мисля.
Вървях приведен през високата острица край полето. Ние като фермери мразехме острицата, но за пръв път в живота си аз й бях благодарен. Исках да побързам, да хукна по шосето и да се прибера вкъщи колкото се може по-скоро, но умирах от ужас, пък и краката ми тежаха. Умората и страхът ме завладяха и от време на време едва се тът-рех. Цяла вечност измина, преди да видя очертанията на къщата и обора. Взирах се в пътя пред себе си, сигурен, че Каубой е някъде там и се озърта на всички страни. Опитвах се да не мисля за Ханк. Най-важното беше да стигна до вкъщи. Когато спрях да си поема дъх, усетих миризмата на мексиканец. Не можеше да се сбърка. Те се къпеха рядко и след няколко дни на полето почваха да вонят по-особено.
Миризмата изчезна бързо и след една-две минути тежко дишане се зачудих дали не си въобразявам. За по-сигурно отново се върнах сред памука и бавно се насочих на изток, като пресичах безшумно редовете. Когато видях белите палатки на лагера Спрюл, разбрах, че почти съм стигнал.
Какво щях да разкажа за Ханк? Истината и само истината. Достатъчно тайни ми тежаха; нямаше място за още една, и то каква. Щях да се промъкна в стаята на Рики, да се опитам да поспя и когато татко дойдеше да ме събуди, за да ходим да доим, щях да му разкажа всичко. Всяка стъпка, всяко движение, всяко замахване с ножа щяха да му бъдат описани. Те двамата с дядо щяха да идат в града, за да разкажат на Стик Пауърс за убийството, и до обяд Каубой щеше да бъде в затвора. До Коледа сигурно щяха да го обесят.
Ханк беше мъртъв. Каубой го чакаше затвор. Семейство Спрюл щяха да си заминат, но това вече нямаше значение. Не исках да виждам никой от тях, дори и Тали. Исках всички да изчезнат от фермата и от живота ни.
Исках Рики да се върне, семейство Лечър да се махнат и всичко отново да стане нормално.
Когато стигнах на един спринт разстояние от предната ни веранда, реших да действам. Криех се от часове и се бях уморил. Промъкнах се до самия край на памука, прекрачих канавката и стъпих на пътя. Приклекнах, ослушах се и хукнах. След две-три крачки чух шум зад гърба си, а после една ръка ме препъна и аз паднах. Каубой притисна гърдите ми с коляно, а острието беше на сантиметри от носа ми. Очите му светеха.