Ханк беше разперен с нож. Каубой имаше нож и мотив. Е, дори Стик Пауърс можеше да разреши тази загадка.
Аз бях единственият свидетел, но вече бях решил да отнеса тайната си в гроба.
Отис превключи скоростта и обърна, което не беше малко постижение с грейдера, както вече разбирах. За миг зърнах моста, но бяхме далеч от него. Маймунката се умори да ме зяпа и се прехвърли на другото рамо. Около една минута надничаше към мен зад главата на Отис, а после просто си седеше, кацнала като бухал, и гледаше пътя.
Да можеше да ме види Диуейн! Щеше да се пръсне от завист. Щеше да пукне от яд. Да се почувства толкова унизен, че дълго време да не ми говори. Нямах търпение да дойде събота. Щях да разтръбя по главната, че цял ден съм се возил на грейдера на Отис — с него и неговата маймунка. Само едната обаче, така че трябваше да обяснявам какво се е случило с другата. А всичките лостове и копчета, които изглеждаха толкова страшни от земята, всъщност не бяха никакъв проблем. Аз се бях научил да карам! Съботата щеше да бъде един от звездните ми мигове.
Отис спря пред къщи. Аз слязох и извиках: „Благодаря!“, но той замина, без да кимне или да продума.
Внезапно се сетих за умрялата маймунка и се разплаках. Не исках да плача и се мъчех да спра, но сълзите ми бликаха и не можех да ги удържа. Мама дотича от къщата и попита какво ми има. Не знаех какво ми има, просто плачех. Бях изплашен и уморен, почти готов да припадна отново, и исках просто всичко да си бъде нормално, мексиканците и планинците да се махнат, Рики да се върне, семейство Лечър да ги няма, а кошмарът с Ханк да бъде изтрит от паметта ми. До гуша ми беше дошло да пазя тайни и да виждам неща, които не бива да виждам.
Затова само плачех.
Майка ми ме прегърна силно. Като разбрах, че е изплашена, успях да й разкажа за умрялата маймунка.
— Ти видя ли я? — попита ужасено тя.
Аз поклатих глава и продължих да обяснявам. Върнахме се на верандата и дълго време седяхме там.
Отсъствието на Ханк беше потвърдено по-късно през деня. На вечеря татко каза, че според мистър Спрюл Ханк заминал през нощта. Сега пътувал на стоп към дома им в Юрика Спрингс.
Ханк плуваше на дъното на река Сейнт Франсис и когато си помислих как лежи там сред рибите, загубих апетит. Възрастните ме гледаха по-внимателно от обикновено. През последните двайсет и четири часа бях припадал, бях сънувал кошмари, бях плакал на няколко пъти и според тях бях ходил насън. Нещо ми имаше и те се притесняваха.
— Чудя се дали ще стигне до вкъщи — каза баба. Това даде повод за куп истории за изчезнали хора. Дядо имаше братовчед, който се местел със семейството си от Мисисипи в Арканзас. Пътували в два стари камиона. Стигнали до железопътен прелез. Първият камион, каран от въпросния братовчед, минал от другата страна. Тогава се задал влак и вторият камион го изчакал. Влакът бил дълъг и когато най-накрая отминал, от първия камион нямало и следа. Вторият пресякъл релсите и стигнал до някакъв кръстопът. Повече не видели братовчеда, а това било преди трийсет години. Нито братовчеда, нито камиона.
Много пъти бях слушал тази история. Знаех какво ще каже баба и наистина тя тръгна да разказва за своя дядо, който направил на жена си шест деца, преди да скочи на влака и да избяга в Тексас. Някой от семейството го видял случайно двайсет години по-късно. Имал друга жена и още шест деца.
— Добре ли си, Люк? — попита дядо, когато свършихме вечерята. От резкия му тон нямаше и следа. Разказваха тези истории заради мен и се опитваха да ме развеселят, защото се притесняваха.
— Само съм уморен, дядо — казах аз.
— Искаш ли да си легнеш по-рано? — попита майка ми и аз кимнах.
Отидох в стаята на Рики, докато те миеха чиниите. Писмото ми беше станало две страници, нещо нечувано досега. Още беше на дъската ми за писане, скрито под леглото, и съдържаше по-голямата част от скандала със семейство Лечър. Препрочетох го и останах много доволен от себе си. Чудех се дали да не разкажа на Рики за Каубой и Ханк, но реших да изчакам да се върне. Дотогава мексиканците щяха да си заминат, опасността щеше да отмине и Рики щеше да знае какво да направи.
Реших, че писмото е готово за пускане, и започнах да се притеснявам как ще успея да го изпратя. Винаги пускахме писмата си едновременно, често в един и същ голям плик. Реших да се допитам до мистър Линч Торнтън в пощата на главната улица.
Майка ми прочете за пророка Даниил и лъвовата яма, една от любимите ми истории. Щом застудееше и нощите станеха хладни, ние прекарвахме по-малко време на верандата и по-често четяхме в леглото. Двамата с мама четяхме, а другите не. Тя предпочиташе библейски истории и това ме устройваше. Първо четеше, а после ми обясняваше. После пак четеше малко. Всяка история си имаше поука и тя гледаше винаги да я разбера. Най-много се дразнех, когато брат Ейкърс бъркаше подробностите по време на някоя от дългите си проповеди.