С дядо отидохме до реката да проверим нашия метър. Дъждовете съсипваха работата на Отис. Плитките канавки до пътя бяха пълни, потоци вода си дълбаеха корита и се събираха на локви. Спряхме по средата на моста и огледахме реката от двете страни. Дори и аз виждах, че се е надигнала. Плитчините бяха покрити. Водата беше по-мътна и по-светлокафява заради полските потоци. Течението беше по-бързо и често се завихряше. По него се носеха трески, пънове и тук-там дори зелени клони.
Метърът ни още стърчеше, но нямаше да издържи дълго. Над водата се виждаха само няколко сантиметра. Дядо трябваше да обуе ботуши, за да издърпа пръчката. Той я погледна, като че ли тя беше виновна, и промърмори едва ли не на себе си:
— Надигнала се е двайсет сантиметра за двайсет и четири часа. — После клекна и почука с пръчката по един камък. Докато го гледах, чух как шуми реката. Не беше силно, но бързата вода шуртеше по камънаците и се блъскаше в подпорите на моста. Течението плискаше през гъстите храсти по брега и кълвеше корените на една върба наблизо. Шумът караше косите ти да настръхнат. Досега не бях чувал нищо такова.
Дядо също го чуваше много добре. Той посочи с пръчката завоя на реката вдясно от нас и каза:
— Ще стигне първо до Лечър. Те са в ниското.
— Кога? — попитах аз.
— Зависи от дъжда. Ако спре, реката може изобщо да не придойде. Ако продължи да вали обаче, за една седмица ще прелее.
— Кога беше последното наводнение?
— Преди три години, ама тогава беше през пролетта. През есента не е прииждала отдавна.
Исках да го разпитам за наводненията, но дядо не обичаше да се разпростира на тази тема. Погледахме и послушахме реката, а после се качихме на камиона и се върнахме вкъщи.
— Хайде да идем до Сайлърс Крийк — каза той. Полските пътища бяха твърде кални за камиона, затова дядо запали трактора и ние излязохме от двора под любопитните погледи на семейство Спрюл и мексиканците. Никога не карахме трактора в неделя. Нима Илай Чандлър щеше да работи, когато Бог си е почивал?
Потокът беше преобразен. Нямаше ги бистрите води, където Тали обичаше да се къпе. Нямаше ги хладните ручейчета около камъните и пъновете. Беше станал много по-широк и пълен с кална вода, която бързаше да стигне до Сейнт Франсис. Слязохме от трактора и отидохме до брега.
— Ето оттук ще ни залее — каза дядо. — Не от реката. Тук е по-ниско и когато потокът придойде, водата отива право в нашето поле.
Водата беше поне на три метра под нас и още течеше в долината, издълбана през нашата ферма преди десетки години. Струваше ми се невъзможно потокът да прелее.
— Дали ще придойде, дядо? — попитах аз.
Той се замисли дълбоко. А може би изобщо не мислеше. Гледаше потока и накрая каза, без изобщо да си вярва:
— Не. Всичко ще бъде наред.
От запад се чу гръм.
Отидох в кухнята рано в понеделник сутринта. Дядо седеше до масата, пиеше кафе и въртеше копчетата на радиото. Опитваше се да намери една станция в Литъл Рок, за да чуе какво ще е времето. Баба беше до печката и пържеше бекон. Къщата беше студена, но топлината и миризмата от тигана помагаха. Татко ми подаде старо вълнено сако, останало от Рики, и аз го облякох неохотно.
— Днес ще берем ли, дядо? — попитах аз.
— Сега ще разберем — каза той, без да сваля очи от радиото.
— Снощи валя ли? — попитах баба, която се наведе да ме целуне по челото.
— Цяла нощ — отвърна тя. — А сега иди за яйца.
Излязох след татко от къщата и тръгнах по задните стълби, когато нещо ме накара да замръзна. Слънцето едва бе изгряло, но навън беше много светло. Не можех да греша.
Посочих с пръст и едва успях да кажа:
— Виж!
Татко беше на три метра от мен и вървеше към кокошарника.
— Какво?
Под дъба, където дядо паркираше камиона си, откакто се помнех, нямаше нищо. Камионът беше изчезнал.
— Няма го — казах аз.
Татко дойде бавно до мен и дълго време гледахме празните коловози. Камионът винаги беше стоял там, като дъбовете или бараките. Виждахме го всеки ден, но не го забелязвахме, защото си беше там постоянно.
Без да каже и дума, татко се обърна, изкачи стълбите, прекоси верандата и влезе в кухнята.
— Защо го няма камиона? — попита той дядо, който от чаяно се опитваше да чуе прогнозата за времето от някаква далечна станция.
Баба замръзна и наклони глава, сякаш не беше чула добре въпроса. Дядо спря радиото.