Ли Юан се обърна, умълча се, след това пак го погледна.
— Не си ли съгласен, Ханс?
Еберт наведе глава.
— Щом е така, чие хсия… Нещо повече, в цяло Чун Куо няма по-опитен от маршала. Наистина не мога да се сетя за никой друг на този пост, който вашите врагове биха приели с по-голямо недоволство.
Забеляза, че Ли Юан се усмихна, доволен от думите му. Въпреки това го обзе остро чувство на разочарование. След онова, което по-рано му беше казал Толонен, той бе очаквал сам да бъде назначен.
Ли Юан кимна и отново заговори:
— Както и да е, смъртта на баща ми променя много неща. Нашите врагове ще решат, че точно сега сме слаби. Ако назначим Толонен за генерал, това със сигурност би помогнало, но аз трябва да докажа също и че съм самостоятелна личност, а не просто сянка на баща си. Разбираш ли ме, Ханс?
— Разбирам, чие хсия.
Даже твърде добре, помисли си той. Даже твърде добре.
— Да… — Ли Юан кимна замислено. — В това си приличаме, нали, Ханс? Знаем какво е да ти се налага да чакаш. Да си дясна ръка на баща си. Но с времето трябва да застанем на мястото на бащите си, дори да ги надминем, ако искаме да заслужим уважението на света.
— Така е — тихо се съгласи Еберт.
— Освен това — продължи Ли Юан, — нещата винаги са най-зле, преди да започнат да се оправят. Следователно, трябва да станем по-твърди и по-безмилостни, отколкото в по-добрите времена. В това Ван Со-леян е прав. Това е друга епоха. Нещата са се променили и ние трябва да се променим заедно с тях. Дните на покой минаха.
Докато Ли Юан говореше, Еберт гледаше лицето му и усети, че наистина се възхищава от младия танг. Той беше много по-твърд, много по-прагматичен от баща си — идеите му за проекта „Жица в главата“ бяха доказателство за това. Но Еберт беше стигнал вече твърде далече по своя път, за да позволи това да попречи на мислите му; твърде дълбоко беше предан на собствената си мечта за наследство.
Един ден щеше да му се наложи да убие този човек, без значение дали му се възхищава или не. Или беше това, или щеше да види как умира мечтата му.
— Доверието — обади се Ли Юан. — Доверието е крайъгълният камък на Държавата. В това, както и в много неща, баща ми беше прав. Но в епоха на яростни промени на кого би имал доверие мъдрият човек? На кого може да има доверие? — погледна Еберт и присви очи. — Съжалявам, Ханс. Просто трябва да кажа всичко това. Разбираш ли ме?
Еберт наведе глава.
— Смятам за чест това, че според вас можете да говорите толкова свободно в мое присъствие, чие хсия.
Ли Юан се разсмя, после пак стана сериозен.
— Да, ами… предполагам, че е така, защото те смятам почти за член на семейството, Ханс. Баща ти беше главен съветник на баща ми, откакто Шепърд се разболя, и ще остане и мой главен съветник. Ала днес не съм те извикал тук, за да говорим за баща ти, а за тебе.
Еберт вдигна глава.
— Чие хсия!
— Да, Ханс. Не се ли сети, или съм се изразил твърде заобиколно? Искам ти да станеш мой генерал мой най-доверен приближен. Искам да ми служиш така, както Толонен служеше на баща ми. Да бъдеш мой меч и мой бич, проклятие за враговете ми и защитник на децата ми.
Ченето на Еберт беше увиснало.
— Но, чие хсия, мислех, че…
— О, Толонен е назначен временно. Като изпълняваш длъжността генерал. Съгласи се преди час. Но аз искам ти да стоиш зад мене на коронацията ми след три дена. Ти да получиш церемониалния кинжал тогава.
Еберт го гледаше със зяпнала уста, после падна на колене и ниско наведе глава.
— Чие хсия, оказвате ми голяма чест. Животът ми е във вашите ръце.
Беше репетирал думите и преди, ала все пак изненадата му от внезапния обрат им придаде сила. Щом вдигна поглед, забеляза удоволствието, изписано на лицето на младия танг.
— Стани, Ханс. Моля те.
Еберт се изправи бавно, като продължаваше да държи главата си наведена.
Ли Юан се приближи.
— Може би ще се изненадаш, Ханс, но от доста време насам те наблюдавам. Забелязах колко добре се справяш с новите си отговорности. Не ми убягна от погледа колко са ти верни твоите офицери. Що се отнася до смелостта ти… — той протегна ръка и докосна металната пластина на тила на Еберт, след това се дръпна назад. — Ала по-важно от всичко е, че ти имаш значително влияние сред елита на Първо ниво. Това е важно качество за един генерал.