Ли Юан се усмихна широко.
— Назначението ти ще бъде обявено по всички нива тази вечер, щом бие дванадесетият час. Но преди това искам да изготвиш за мене план за действие.
— План ли, чие хсия!
Ли Юан кимна.
— План за унищожаването на Пин Тяо. Искам да довърша онова, което започна баща ми. Искам и последният от тях да е мъртъв до месец. Да бъдат убити и труповете им да бъдат унищожени пред мене.
Ченето на Еберт отново увисна. След това той наведе глава. За малко едва не бе избухнал в смях. Да бъдат унищожени Пин Тяо! Какво ли знаеше Ли Юан! Че с това вече беше приключено! И го бе извършил най-големият враг на Ли Юан, Де Вор!
Ли Юан докосна рамото му.
— Е… сега върви, Ханс. Иди и кажи на баща си. Знам, че ще бъде много горд. Той винаги е искал това.
Еберт се усмихна, след това отново сведе глава, учуден, че се чувства горд. Да бъде слуга на този човек — с това ли да се гордее? И все пак странно, но се гордееше. Обърна се и понечи да си тръгне, но Ли Юан го извика.
— О, и, Ханс… намерихме момчето.
Еберт се обърна. Стомахът му се сви.
— Чудесно, чие хсия. Как е той?
Ли Юан се усмихна.
— Не би могло да бъде по-добре, Ханс. Спомнил си е всичко. Всичко.
Де Вор отдръпна око от обектива на електронния микроскоп и усмихнато погледна към генетика. Видяното го беше впечатлило.
— Хитро, ши Кървал. Много хитро наистина. И винаги ли се държи така, без значение какъв е приемникът?
Кървал се поколеба, после се обърна, пресегна се през Де Вор и извади запечатания слайд от микроскопа. Държеше го изключително внимателно. И наистина, иначе не можеше — той съдържаше смъртоносен вирус. Погледна към Де Вор.
— Ако приемникът е минал през всички редовни имунизации, то да, би трябвало да следва в общи линии един и същи модел на еволюция. Ще има леки статистически вариации, естествено, но подобни „номера“ биха били малобройни. За всички цели и намерения бихте могли да гарантирате стопроцентов успех.
Де Вор кимна замислено.
— Интересно. Значи в крайна сметка тук имаме гад, която еволюира. Която е безопасна при първи допир, но само след сто поколения се превръща в смъртоносен вирус. Убиец на мозъка — той се разсмя. — А какво са сто поколения в живота на една бактерия?
За първи път Кървал се засмя.
— Точно така…
Де Вор се дръпна назад и пусна учения да мине. Изпитваше почти естетическа наслада от красотата на това нещо.
— Нещо повече, самото нещо, което задейства еволюционния модел, е онова, което обикновено е гаранция за защита на тялото от болести — имунизационната програма!
— Точно така. Същото онова нещо, с което напомпват системите на всяко дете от Първо ниво още докато е шестмесечен зародиш.
Де Вор го наблюдаваше как връща запечатания слайд обратно в тапицираното противоударно куфарче и извади друг.
— Ела… ето още един. Този път малко по-различен. На същия принцип, но по-специфичен.
Де Вор се наведе очарован.
— Какво искаш да кажеш — по-специфичен?
Кървал пъхна слайда в процепа и отстъпи назад.
— Само гледай. Ще го задействам, щом си готов.
Де Вор опря око до окуляра. Отново видя как онова се дели, разраства се и се променя като вечно променяща се мозайка в калейдоскоп, но това нещо тук беше истинско, живо — толкова живо, колкото може да бъде едно нещо, чиято единствена цел е да убива.
Де Вор вдигна поглед.
— Изглежда ми същото.
Кървал го погледна внимателно.
— Значи не си забелязал никаква разлика?
Де Вор се усмихна.
— Е, имаше едно-две нещица тук-там. Имаше един кратък етап, когато нещото изглеждаше много по-голямо отпреди. И после имаше една лека промяна в цвета. А след това се нормализира. Стана пак същото.
Кървал се разсмя.
— Хубаво. Значи си видял.
— Да, но какво съм видял?
Кървал извади слайда — като че ли не чак толкова внимателно този път — и го остави на масата до себе си.
— Това… — той го потупа почти нехайно, — за мене и за тебе е също толкова безвредно, колкото изворната вода. Можем да вземем грамадна доза и то не би ни навредило ни най-малко. Но за един хан…
Очите на Де Вор се разшириха.
Кървал кимна.
— Точно така. Онова, което видя, беше вирус, който се задейства генетично като малка бактериологична бомба със закъснител и се превръща в расово специфичен.