— Да ти кажа честно, Хауард — да. Добър е колкото тебе. А може би и много по-добър.
Де Вор се обърна и закрачи из стаичката, потънал в собствените си мисли. След това отново се обърна към Кървал и на лицето му светна усмивка.
— Нашият приятел Кустоу… случайно да знаеш дали обича да се обзалага?
Де Вор вдигна поглед от дъската и се поклони на противника си, признавайки се за победен. Играеха пета игра и този път беше стигнал най-близо до победата. Този път противникът му хан го бе победил само с един камък. Въпреки това резултатът от турнира беше убедителен: триумф за шампиона на Кустоу с пет на нула, като две игри бе победил с разлика от повече от двайсет камъка.
— Още пет? — усмихна се Кустоу. Беше спечелил добре от състезанието — Де Вор бе заложил по пет хиляди юана на всяка игра и още десет хиляди за целия турнир.
Де Вор го погледна, признавайки победата му.
— Ще ми се да имах време, приятелю, но трябва да пристигнете в имението на Еберт в девет, а вече е шест. Но ето какво ще ви кажа. Когато дойда в Америка, ще играя отново с вашия човек. Това би ми дало възможност да си върна парите.
Левър се наведе напред в креслото си.
— Значи смятате да идвате в Америка, ши Де Вор? Няма ли да е доста опасно за вас?
Де Вор се усмихна.
— Животът е опасно нещо, Майкъл. И въпреки че винаги си струва да внимаваш, докъде ли щеше да стигне всеки от нас, ако не поемахме рискове?
Левър погледна двамата си приятели.
— Вярно е. Но човек трябва внимателно да си подбира приятелите в тези несигурни времена.
Де Вор наклони леко глава — разбираше за какво му намекват. Бяха склонни да работят с него, ала трябваше да се посветят на това докрай. Трябваше да им даде и други основания да се съюзят с него.
— И лейтенантите си — също. Вземете например моя човек, Мах. Добре ми служи при нападението над Плантациите на танга.
Левър се разсмя изненадано.
— Значи сте били вие? Но аз си мислех, че…
— Мислели сте си онова, което трябваше да си мисли всеки. Че е работа на Пин Тяо. Ала не — беше работа на моите хора.
— Разбирам. Но защо? Защо не кажете, че сте вие?
— Защото понякога е удобно да накараш враговете си да мислят, че истината е друга, а не такава, каквато е. Разбирате ли, Пин Тяо вече не съществува. Унищожих последните останки от тази организация преди два дена. И все пак, що се отнася до Седмината, тя все още съществува — и все още представлява заплаха за тях. И наистина, новият танг, Ли Юан, смята да предприеме борба срещу тях. Дал е наставления на новия си генерал да използва каквато войска му е необходима, за да ги унищожи и то на всяка цена. Подобно пилеене на средства и енергия е добро дошло, не мислите ли?
Левър се разсмя.
— Да! И в същото време то отвлича вниманието от вашата дейност тук, в Пустошта. Това ми харесва.
Де Вор кимна доволен. В тези младежи тук имаше огън. Не бяха като европейските си връстници. Гневът им беше чист. Оставаше само да се канализира.
Изправи се, поклони се още веднъж на противника си, заобиколи масата и застана с лице срещу тримата младежи.
— Още едно нещо, преди да си тръгнете оттук. Нещо, което искам да ви подаря.
Левър погледна към приятелите си, после сведе глава.
— Благодарим ви, ши Де Вор, но вашето гостоприемство е достатъчна награда за нас.
Де Вор разбра. Левър беше свикнал с поднасянето на подаръци в бизнеса, които караха човек да се чувства задължен. Това беше номер, който хан използваха много често. Той поклати глава.
— Моля ви, приятели, не ме бъркайте с някого — с този подарък не искам да задължа никого. Наистина бих се почувствал много обиден, ако го приемате по такъв начин. Аз не съм търговец. Не бих си и помислил да търся някаква материална изгода от срещата ни. Нека това да е просто малък знак за нашата дружба, а?
Огледа ги всичките подред — Левър, Кустоу и най-накрая Стивънс и забеляза как е спечелил всички с простотата на този ход.
— Добре. Тогава изчакайте тук. В другата стая е.
Остави ги и се върна след миг с обемист четвъртит пакет, обвит в червена коприна.
— Заповядайте — подаде го на Левър. — Ще го отворите по-късно — ако искате, докато летите към дома на Еберт, но по-късно. И каквото и да решите да правите с него по-нататък, не забравяйте, че за да стигне това до вас, са били направени големи жертви. И нека не го вижда никой, на когото не се доверявате като на брат.
Левър се вгледа в пакета с пламнал от любопитство поглед, след това отново вдигна очи и се усмихна.
— Нямам представа какво е това, но ще направя както казвате. И благодаря, Хауард. Благодаря за всичко. Когато дойдете в Америка, непременно заповядайте у нас.