Нан Хо го последва до вратата, затвори я зад него и се обърна с лице към Ли Юан.
— Да ви донеса ли ча, чие хсия!
Ли Юан се усмихна.
— Не, Нан Хо. Ще дойда долу при тебе.
Стана, прозя се и се протегна, за да прогони умората от костите си, после се наведе напред и вдигна тежкия том.
— Вземи — подаде я той на Нан Хо, пренебрегвайки предложената му купичка.
Нан Хо припряно остави купичката и взе книгата от своя танг.
— Значи сте решили, чие хсия!
Ли Юан се вгледа в Нан Хо — чудеше се какво ли знае той, дали е дръзнал да погледне генотипното изследване. След това отхвърли тази мисъл и се усмихна.
— Не, майстор Нан. Не съм решил. Но ти ще решиш.
Нан Хо го погледна ужасен.
— Чие хсия!
— Чу ме, майстор Нан. Искам ти да избереш вместо мене. Нужни са ми три съпруги. Добри, силни и благонадеждни жени. Жени, които раждат синове. Много синове. Достатъчно, за да изпълнят стаите на този огромен празен дворец.
Нан Хо се поклони ниско — лицето му беше маска на нещастието.
— Но, чие хсия… Не ми подобава на мене да вземам такива решения. Такава отговорност… — понечи да поклати глава, после падна на колене и притисна чело о пода.
— Умолявам ви, чие хсия. Аз съм недостоен за подобно поръчение.
Ли Юан се разсмя.
— Глупости, майстор Нан. Ако някой изобщо е достоен да му възложа подобна задача, то тъкмо ти си най-добрият. Че нали ти доведе в леглото ми Перлено Сърце и Сладка Роза? Да не би изборът ти тогава да беше погрешен? Не! Така че, моля те, майстор Нан, направи това за мене. Умолявам те!
Нан Хо го погледна с разширени очи.
— Чие хсия… вие не трябва да говорите така! Сега сте танг!
— Тогава направи го за мене, майстор Нан — уморено произнесе той. — Защото ще се оженя на следващия ден след коронацията.
Нан Хо задържа поглед върху него, след това отново се поклони ниско, примирен със съдбата си.
— Както желае моят господар.
— Добре. А сега нека да пием ча и да си поговорим за други неща. Бъркам ли или съм разбрал вярно, че е дошла вест от Хал Шепърд?
Нан Хо остави книгата до масата, вдигна купичката на Ли Юан, обърна се и му я предложи, ниско навел глава.
— Не от Хал, чие хсия, а от сина му. Чун Ху-ян се оправи с това.
— Разбирам. А случайно канцлерът да е споменал каква е била вестта?
Нан Хо се поколеба.
— Беше… картина, чие хсия.
— Картина? Искаш да кажеш — без думи? Че всъщност не е било точно съобщение?
— Не, чие хсия.
— И що за картина е това?
— Да я донеса ли, чие хсия!
— Не. Но ми я опиши, ако можеш.
Нан Хо се намръщи.
— Беше странна, чие хсия. Наистина много странна. На нея имаше дърво — или по-скоро две ябълкови дървета близнаци. Двете бяха преплетени, с увити един около друг стволове, ала едното от дърветата беше мъртво, листата му — опадали, клоните му — скършени и гниещи. Чун Ху-ян я отдели, за да я видите след коронацията — той извърна очи. — Според него тя беше нещо, което не бихте желали да виждате преди това.
Също като подаръка от камъни, който баща му се беше опитал да скрие от него — белите камъни за уей чи, които Де Вор му беше изпратил в деня, когато се бе обрекъл на Фей Йен.
Ли Юан въздъхна. Пет поколения наред семейство Шепърд бяха съветници на семейството му. Потомци на архитекта, проектирал Града, те живееха отвъд стените му, извън законите му.
— Чун Ху-ян е действал така, както е смятал, че е длъжен, но държа за в бъдеще всяко съобщение — с думи или без — което идва от семейство Шепърд, да ми се предава директно и веднага, майстор Нан. Тази картина — ти разбираш ли какво означава?
— Не, чие хсия.
— Не. Нито пък явно канцлер Чун разбира. Тя означава, че Хал Шепърд умира. Дървото му беше подарък от моя баща. Трябва веднага да замина там и да поднеса почитанията си.
— Но, чие хсия…
Ли Юан поклати глава.
— Знам, майстор Нан. Видях програмата си за утре. Но ще трябва срещата да се отложи. Това не може да чака. Той беше приятел на баща ми. Не би било уместно да пренебрегна този зов, колкото и странно да е изразен.
— Зов ли, чие хсия?
— Да, майстор Нан. Зов.
Извърна се и отпи от ча. Никак не му се искаше да вижда Хал Шепърд в подобно състояние, но щеше да е хубаво отново да се види със сина му; да поседят, да поговорят.
Лека колеблива усмивка изви устните му. Да, хубаво ще е да си поговори с него, защото наистина точно сега се нуждае от огледало: от някой, който ясно да го отразява отсреща. А кой би могъл да направи това по-добре от Бен Шепърд? Кой — в цялото Чун Куо?