Чен се приближи и пресече пътя му.
— Аз съм капитан Као — представи се той и застана между Кар и мъжа. — За какво сте дошли тук?
Куриерът се поклони.
— Простете, капитане, но нося запечатана заповед за майор Кар. Маршал Толонен ми нареди да я предам лично в ръцете на майора.
Чен поклати глава.
— Но днес той се жени. Без съмнение… — след това-онова, което беше казал мъжът, най-после стигна до ума му. От Толонен… Намръщи се. — Какво става?
Куриерът сви рамене.
— Простете, капитане, но съдържанието не ми е известно. Знам само, че въпросът е крайно спешен.
Чен отстъпи встрани и пусна мъжа да мине. После го проследи, докато се промъкваше между танцьорите и накрая застана пред Кар.
Кар се намръщи, след това сви рамене, разкъса плика и извади напечатаните документи. Зачете се, след това тръгна към Чен с мрачно лице.
— Какво има? — попита Чен, обезпокоен от внезапната промяна в настроението му.
Кар въздъхна, после подаде на Чен копието от листовката на терористите.
— Съжалявам, Чен, но имаме работа за вършене. Май Пин Тяо пак са се размърдали. Убили са висш служител. Човек на име Шу Чен-хай.
— Шу Чен-хай… — Чен вдигна поглед от листовката. Челюстта му увисна. — Хсиен лин на Хановер?
Кар се облещи насреща му.
— Точно така. Познаваше ли го?
Ала Чен се бе обърнал и гледаше към Уан Ти. Спомняше си какво му беше казала същата сутрин — спора им за слуховете, че този човек е корумпиран. А сега той беше мъртъв — убит от убийци. Пак се обърна към Кар.
— Ами брачната ти нощ…?
Кар се усмихна.
— Мари ще ме разбере. Освен това след чакането ще е по-сладко, нали? — и здравенякът се обърна и се отдалечи.
Първият труп лежеше там, където се беше строполил — по гръб на пода на банята. По лицето му нямаше белези, очите му бяха затворени, все едно спеше, но гърдите му бяха на каша. Първите две високоскоростни гилзи бяха разкъсали гръдния кош на парчета и размазали сърцето и кажи-речи целия ляв бял дроб по стената, но който и да го беше убил, явно бе искал да бъде абсолютно сигурен. И трети куршум бе изстрелян в червата му, след като бе паднал, беше разкъсал стомаха и дебелото черво и унищожил левия бъбрек.
Чен вече беше гледал компютърната симулация на сцената, но искаше сам да види пораженията; да се опита да си представи какво е станало. Остана коленичил там още миг, оглеждайки мъртвеца; опипа фината коприна на халата му, после погледна към падналата купа за вино и леко порозовялата вода в ниската мраморна вана. Медицинският доклад показваше, че Шу Чен-хай скоро е правил секс. Що се отнася до виното, едва бе отпил от купата, преди да я изтърве — както предполагаше, от изненада, защото се търкаляше на известно разстояние от тялото, а дебелият каменен перваз беше нащърбен.
Чен се изправи и отстъпи назад, огледа цялата сцена, след това се обърна и погледна в коридора, където лежеше вторият труп — по очи. Гърбът на оранжево-жълтия му работен костюм беше изцапан с червени петна под формата на числото осем там, където раните се бяха застъпили. Чен поклати глава — опитваше се да върже нещата, но засега беше безсмислено. Вторият труп се предполагаше, че е терористът. Картата му за самоличност беше фалшива и, точно както бяха очаквали, на врата му висеше медальон риба, а в джоба му бяха намерили копие от листовката. Но това ли трябваше да намерят? Не бяха ли виновни Триадите за убийството, а останалото беше за прикритие с цел да ги изпрати на погрешна следа? Без съмнение това се връзваше с недвусмисленото споменаване на сделките на Шу с Големия кръг в брошурата. Ако някой бос съперник е искал да дискредитира Железния Му или по-скоро да уплаши онези, които биха искали да си имат работа с него, то какъв по-добър начин от този, да се възродят старите страхове от фанатични терористи, които нападат като призраци между нивата?
Защото Пин Тяо бяха призраци. Бяха унищожени — клетките им бяха разбити, водачите им — убити преди по-малко от половин година. Не беше възможно да са се възстановили за толкова кратко време.
Чен извади копието от листовката от джоба на туниката си и го разгъна. Никъде там не се споменаваше Пин Тяо, но йероглифът хан за риба — Ю, символът на старата Пин Тяо, се набиваше на очи на няколко места, а и шрифтът и стилът му бяха познати. Дори и самата Пин Тяо да не беше оцеляла, част от нея — вероятно един човек, мозъкът и очите на първоначалната организация — бе оцелял. Освен ако това не беше хитър фалшификат: маска, предназначена да ги обърка и да ги отклони от дирята. Но защо?