Кар се обърна към Лайден:
— Простете, но трябва да присъствам на това. Както и да е, бях тръгнал да ви казвам, че показанията ви ще бъдат включени в официалното досие и ако нещата стигнат до съд, ще бъдат представени като смекчаващи вината обстоятелства. Но се боя, че не бих могъл да гарантирам, че тя ще стигне до съд. Държавната политика спрямо тероризма е най-строга и такава и трябва да бъде. Да разобличиш Шу Чен-хай е едно, да го убиеш — съвсем друго.
Лайден потрепери, после се изправи и се поклони първо на Кар, после — и на Чен. Щом излезе, Чен погледна Кар.
— Тин вей нещо много са се разбързали! Какво мислиш, че искат?
Кар изсумтя презрително.
— Да се месят — както винаги. Да оплескат всичко и да размътят и най-чистата вода. Че за какво друго ги бива?
Чен се разсмя.
— Значи ще им окажем пълно съдействие?
Кар кимна.
— И ще си свалим и гащите за по-сигурно, а?
Двамата мъже избухнаха в смях. Все още се смееха, когато влезе служителят от Тин вей, помъкнал след себе си четирима младолики, женствени убийци. И петимата бяха хан и петимата излъчваха самодоволната наглост, която беше отличителен знак на Тин вей — един вид брутална елегантност, която се отразяваше и в облеклото, и в поведението им.
Служителят се огледа неодобрително, после заговори, без дори да удостои Кар с поглед:
— Чух, че била разпространена листовка, в която хсиен лин се свързвал с определени престъпни организации.
Кар взе едно копие от листовката и понечи да му го подаде, но онзи не му обърна внимание.
— Нашата задача тук е да се погрижим истината да се разбере. Тези отвратителни лъжи трябва да бъдат разобличени и репутацията на Шу Чен-хай да бъде възвърната в предишното си бляскаво състояние.
Кар се втренчи в служителя, после се разсмя.
— Тогава се боя, че приключихте с работата си, ши…?
— Казвам се Йен Тун — студено отговори чиновникът и се обърна да вземе папка от един от помощниците си. — Аз съм трети секретар на министър Пен Лу-Хсин.
— Е, трети секретар Йен, налага се да ви осведомя, че обвиненията май ще се окажат действителни. Нашият приятел хсиен лин се е срещал с хора, с които човек с неговата… репутация… не би трябвало да се свързва. Що се отнася до парите за здравния център „Феникс“…
Йен Тун пристъпи напред и внимателно, почти нежно остави папката на ръба на бюрото на Кар.
— Простете, майор Кар, но вътре ще намерите официалния доклад за убийството на Шу Чен-хай. Той отговаря на всички зададени въпроси, както и на няколко други. Нещо повече, той обрисува пълна, здрава картина на покойника — Йен Тун отстъпи назад и изтри лявата си длан в копринените си дрехи, сякаш за да я почисти. — Копия от доклада ще бъдат разпространени за медиите утре при дванадесетия звънец. Скоро след това ще направя изявление относно залавянето на онези, които носят отговорност за това гнусно престъпление.
— Изявление ли? — Кар изведнъж придоби объркан вид. — Да не би да искате да кажете, че до дванадесетия звънец утре трябва да хванем виновните?
Йен Тун щракна с пръсти. Друг от помощниците му веднага отвори куфарчето, което носеше, и му подаде свитък. Йен Тун го разви с тържествуващ вид и зачете:
— „Бяхме информирани от нашите източници от силите за сигурност, че отрядът от четирима убийци от Триадите, отговорен за убийството на хсиен лин на Хановер, Шу Чен-хай, в ранните часове на тази сутрин е бил обкръжен от сили, лоялни на танга, и след кратка схватка те са се предали и са били заловени.“
— Разбрах — обади се след малко Кар. — Значи да зарежем всичко?
— Съвсем не, майор Кар. Вашето разследване ще си продължи, но оттук нататък откриете ли нещо, то ще бъде проверявано в моята канцелария. Ето и нареждането — той взе документа от третия си помощник и му го подаде.
Кар го огледа внимателно, след това вдигна глава.
— Значи да изкарваме бялото черно, така ли?
Йен Тун не каза нищо, само продължи да се усмихва неподвижно.
— Ами показанията на пазача Лайден?
Йен Тун вдигна въпросително вежди.
— Имаме свидетел, който е видял какво точно се е случило. Показанията му…
— … ще бъдат прегледани в канцеларията. А сега, ако ме извините, майор Кар, имам много работа.
Кар гледаше как третият секретар и свитата му си излизат, после се отпусна тежко назад и погледна към Чен.
— Можеш ли да го повярваш? Що за нахално лайненце! И всичко е готово предварително! До най-малката подробност!
Чен поклати глава.
— Няма да стане. Не и този път.
— Защо не? Тин вей доста си ги бива в тези работи и на нас с тебе може да не ни харесва онова, което правят, или начина, по който го правят, но то си е необходимо. На пропагандата на терористите трябва да се отговаря с нещо. Това смекчава общественото мнение и по този начин ни улеснява работата.