— Чи Ли? — погледна я жената. — Подкрепяш ли думите си?
Юе Хао вдигна поглед и светлината огря тъмните й, влажни очи.
— Васка беше глупак. Ние с Ерика едва се измъкнахме живи. При асансьора, който той трябваше да охранява, имаше патрул. Наложи се да стреляме, за да се измъкнем. Ерика беше лошо ранена. Това са фактите. Ако можех, бих го убила заради това — че рискува живота на другите. Но не го убих. Шу Чен-хай го уби. Уби го, преди да успея да се добера до него.
Така пишеше и в официалния доклад на силите за сигурност, предоставен на медиите. Едел нямаше никакви доказателства, за да го опровергае. Разполагаше само с мълва, слухове, онези романтични легенди, които често се свързваха с подобни събития. Петимата взеха решение и го огласиха.
— Според мене липсват доказателства — изправи се Мах. — Едел, ти трябва да се извиниш или да напуснеш Ю. Такъв е нашият закон.
Едел също се изправи, но извинение не последва. Вместо това той се наведе напред и се изплю над лампата към Юе Хао. Не улучи, но Веда, жената член на Съвета, веднага се надигна и блъсна Едел назад. После заговори — бързо и рязко:
— Беше дотук. Ти току-що доказа, че за тебе няма място тук. Махай се! И не казвай нищо, нито се опитвай да навредиш по някакъв начин на Ю. Една дума да си казал — ще я чуем. И после… — вдигна пръст към гърлото си и го прокара по него.
Навъсен, вперил кръвнишки поглед в Юе Хао, Едел напусна кръга и бавно тръгна през фабриката, като спря на осветения вход в дъното на залата и се огледа назад, сякаш за да им каже, че не е свършено.
Когато се изгуби от поглед, Мах махна на един от мъжете до себе си да проследи Едел.
— Най-добре още сега, Клаус. Предупреждението на Веда няма да му подейства. Той не е способен да мисли разумно.
Мъжът кимна, след това притича през тъмната зала по дирите на Едел — вече беше извадил ножа си. Мах се обърна към Юе Хао:
— Съжалявам, Чи Ли. Това беше тъжен ден за всички нас.
Но Юе Хао сподиряше с поглед мъжа, тръгнал да преследва Едел, и се питаше дали лъжата й струва колкото живота на още един човек; дали тази сделка — неговият живот за нейния — би могла да бъде оправдана по някакъв начин. И сякаш в отговор на това пред очите й отново изникна ужасеният Лайден срещу брата на Едел — мъжа, когото познаваше само като Васка — и разбра, че е била права, като е пощадила пазача и убила другаря си. Също толкова права, колкото и когато уби Шу Чен-хай.
Веда се приближи до нея, хвана я за ръката и й заговори тихо, успокояващо:
— Всичко е наред, Чи Ли. Не беше виновна ти.
Но когато бе убила Васка, това й бе харесало. Беше искала да го убие. И как щеше да живее по-нататък?
— Чуй ме — Мах се приближи и я извърна към себе си. — Имам нова задача за тебе. Има едно място, където ходят по-младите синове. Нарича се клуб „Водно конче“…
Глава 16
Водни кончета
Павилионът на изящния звук се намираше на висока кула от бял камък; изящно гравираните върхове на шестте му извити фронтона се протягаха като ръце на великани, облечени в бели одежди и издигнати в молитва към небето. И от двете му страни мостове близнаци се извисяваха над пропастта, а старинният им дървен парапет беше изгладен като полиран нефрит от милиони ръце на поклонници.
Тъмна, изобилна зеленина покриваше склона на планината Емей около древната сграда и светлината на ранното утро се процеждаше през нея, докато долу дълги, преплетени скални ръбове се протягаха към скритата в сянка клисура, а тъмните им силуети бяха опръскани от капчиците на два мънички водопада, които се срещаха сред виелица от мъгла и белота в подножието им. Малко по-нататък голяма скала с формата на сърце, черна като самата нощ, мирно се извисяваше над хладния, прозрачен като кристал поток.
Застанал до ниския дървен парапет, Ли Юан се беше загледал във водата. Повече от хиляда години пътници спираха тук по дългия си път нагоре, към върха на свещената планина, за да си почиват и съзерцават съвършенството на това място. Тук се срещаха две реки, черният дракон се сливаше с белия и двамата оформяха вихър от светлина и мрак — съвършено естествено тай чи.
Обърна се на другата страна. Цу Ма беше застанал до една маса в дъното на павилиона и наливаше вино. Бяха сами — близките помощници бяха на петстотин чи разстояние и охраняваха пътищата. От дъното на клисурата се носеше мелодичният звук на водопадите, от заобикалящите ги дървета — подобно на флейта птиче чуруликане. Ли Юан вдъхна дълбоко, поемайки омайния мирис на бор и кипарис, който изпълваше въздуха. Беше прекрасно: място на идеална хармония и покой. Усмихна се. Да, Цу Ма би избрал точно такова място за тяхната среща.