Цу Ма се приближи и подаде на Ли Юан едната купичка. Известно време остана така, загледан в прекрасната клисура, после се обърна с лице към Ли Юан и леко отпусна длан на рамото му.
— Животът е хубав, а, Юан?
Усмивката на Ли Юан стана по-широка.
— Тук човек може да мечтае за някоя отминала, по-проста епоха.
Цу Ма изсумтя.
— Никога не е било просто за онези, на които им се е налагало да управляват. Някои проблеми са вечни, нали така? Твърди се, че дори и великият Хун Ву, основателят на династията Мин, нощем е спял лошо. Натиск от страна на населението, глад, граждански вълнения, корумпирани министри, дворцови интриги, съпернически амбиции — това са били и негови проблеми също толкова, колкото са и наши. Той не се е справял с тях по-добре от нас.
Ли Юан се намръщи.
— Значи според тебе не трябва да правим нищо?
— Точно обратното. Като тангове нашата цел в този живот е да се опитаме да постигнем невъзможното: да се опитаме да наложим някакъв ред в хаоса на света. Ако не беше така, нищо не би могло да оправдае съществуването ни. И къде ли щяхме да сме?
Ли Юан се разсмя, отпи глътка вино и пак стана сериозен.
— Ами утре в Съвета? Какво ще правим?
Цу Ма се усмихна. Утрешното събрание беше важно — може би най-важното от смъртта на Ли Шай Тун преди девет месеца насам.
— Що се отнася до „Джен Син“, мисля, че си прав, Юан. Трябва да се противопоставим на предложението на Ван Со-леян. Идеята му за управляващ комитет от седем души — всеки танг да назначи по един член — по принцип е справедлива, но на практика ще се окаже неприложима. Човекът, назначен от Ван, ще бъде просто прикритие за ръководещата му десница. Той ще сграбчва и най-дребното извинение — и най-маловажната разлика в мненията по отношение на политиката — за да упражнява правото си на вето. В резултат на това „Джен Син“ ще бъде затворена и тъй като много малко от имотите на „Джен Син“ се намират в Африка, братовчед ни ще се измъкне относително невредим, докато на тебе това ще ти донесе голяма вреда. И точно затова ще подкрепя контрапредложението ти за един-единствен независим ръководител.
— А моят кандидат?
Цу Ма се усмихна.
— Не виждам причини Ван да се противопостави на това, задачата да поеме човекът на Вей Фен, Шен. Това е идеалният избор. Ван няма да посмее да твърди, че министър Шен е неподходящ за поста. Това би било равносилно на обида към господаря на Шен, танга на Източна Азия! Дори нашият кръглолик братовчед не би дръзнал да рискува по този начин.
Ли Юан се присъедини към смеха на Цу Ма, но дълбоко в себе си не беше чак толкова сигурен. Ван Со-леян до голяма степен дължеше влиянието си на обиди. Чувството му за хсяо — синовно подчинение — беше слабо. Ако този човек се бе осмелил да нареди да убият баща му, брат му да бъде доведен до самоубийство, то пред какво ли би се спрял? И все пак дискусията за „Джен Син“ беше най-дребното, което щяха да обсъждат. Както знаеше Цу Ма, Ли Юан бе подготвен да отстъпи, ако Ван не налага мнението си за по-важните неща.
— Мислиш ли, че болшинството в Съвета ще бъде срещу нас по въпроса за другите мерки?
Цу Ма впери поглед в чашата си, после сви рамене.
— Трудно е да се каже. Опитах се да преслушам Вей Фен и Ву Ши по въпроса за промените, но те бяха странно потайни. По всички други въпроси гарантирано ще ни подкрепят, но по този се боя, че гледат на нещата различно.
Ли Юан въздъхна раздразнено. Без отстъпките, осигурени чрез промяна на Едикта и възстановяването на парламента, нямаше шанс да се договорят с Горните нива за контрол над раждаемостта. Трите точки важаха в пакет, иначе изобщо не можеха да минат. Промените в Едикта бяха подсладителят — те създаваха възможност за ново процъфтяване на търговските класи, докато възстановяването на парламента не само щеше да задоволи нарастващите призиви за подходящо представяне на Горните нива във властта, но би станало и средството за прокарване на новите закони. Закони, контролиращи броя на децата, които би могъл да има човек. Закони, които може би на Седмината ще е трудно да наложат без подкрепата на Горните нива.
Цу Ма угрижено погледна към Ли Юан.
— И перверзното е, че Ван Со-леян няма да ни се противопостави, защото не е съгласен — достатъчно ясно даде да се разбере, че би искал да види промени в Едикта и парламента — отново открит — а защото просто е решил да ни се противопостави.