Мъжът, застанал пред Ван, беше висок хан с елегантен вид на петдесет и пет-петдесет и шестгодишна възраст. Казваше се Хсиян Шао-ер, глава на семейство Хсиян от Град Европа, роб на Ли Юан, негов кръвен васал. Но днес беше тук, за да говори с врага на своя господар. Да му предложи дружбата си. И нещо повече…
Хсиян говореше вече близо час — бе засегнал много теми, но не и онази, единствената, заради която бе дошъл. Уморен вече от това учтиво заобикаляне, Ван Со-леян вдигна поглед и заговори, като разглаждаше с пръсти яркочервена копринена кърпичка.
— Да, братовчеде, но защо си дошъл? Какво искаш от мене?
За втори път през този ден Хсиян се стресна. По-рано, когато Ван го бе поканил да поговорят навън, на открито, бе започнал да плещи, опитвайки се да намери думите, които нямаше да обидят танга; от които би станало ясно, че тези неща или е най-добре да се обсъждат на закрито, или изобщо да не се говори за тях. Но Ван беше настоял и на Хсиян не му остана нищо друго, освен да наведе глава, да го последва и да скрие притеснението си.
Сега обаче Хсиян чувстваше нещо много повече от обикновено неудобство. Той погледна нагоре, после се извърна, притеснен от прямотата на Ван Со-леян. За него това беше много важна стъпка. Щом я направеше, връщане назад нямаше. Дори присъствието му тук днес беше един вид предателство. Но това, което следваше…
Трепна и заговори по същество:
— Простете, чие хсия, но съм дошъл, защото мога да ви направя голяма услуга — вдигна леко глава и плахо погледна Ван в очите. — Има един човек, когато ние и двамата… никак не харесваме. Който ни е обидил много. Той…
Ван вдигна вежди.
— Продължавай, Хсиян Шао-ер.
Хсиян сведе очи.
— Знаете ли какво стана, чие хсия?
Ван кимна с лека усмивка. Наистина знаеше. И доста странно, но това всъщност беше едно от малкото неща, за които се възхищаваше на Ли Юан. Изправен пред подобни обстоятелства — избухването на смъртоносна епидемия от сифилис — той би действал точно като Ли Юан, дори до степен да обиди собствените си глави на Фамилии. Но не за това ставаше въпрос. Хсиян Шао-ер беше тук, защото — съвсем правилно — бе предположил, че Ван мрази Ли Юан също толкова силно, колкото и той самият. Но макар и унижението на Хсиян пред равните му да беше нещо голямо, то беше нищо в сравнение с този акт на предателство.
Хсиян вдигна очи, стегна се, гласът му стана по-твърд, щом си припомни унижението. Гневът му за миг надделя над страха.
— Значи тогава разбирате защо съм тук, чие хсия.
Ван поклати глава.
— Трябва да говориш по-ясно, братовчеде. Говориш за някого, който е обидил и двама ни. Не можеш ли да бъдеш по-точен?
Хсиян беше вперил поглед в него. Но Ван просто се извърна, взе един плод личи от купичката и безгрижно задъвка месестата му част. После пак погледна към Хсиян.
— Е?
Хсиян поклати леко глава, сякаш се беше събудил, след това заекна.
— Ли Юан. Говоря за Ли Юан.
— А-ха… — Ван кимна. — Но продължавам да не схващам, братовчеде. Казваш, че си можел да ми направиш някаква голяма услуга.
Главата на Хсиян падна на гърдите му. Явно не беше очаквал да е чак толкова трудно. Известно време като че ли се бори с някакъв вътрешен демон, после се изправи, изпъчи гърди и погледна Ван в очите.
— Ние с вас сме свързани. Свързани от омразата към този човек. Без съмнение трябва да има някакъв начин да използваме нашата омраза?
Ван леко присви очи.
— Вярно е. Не обичам братовчед си. „Омраза“ може би е твърде силна дума, но… — той се наведе напред и изплю семките. — Е, нека да го кажа направо, Хсиян Шао-ер. Ли Юан е танг. Мой равен и твой господар. Та какво предлагаш?
Не би могъл да го каже по-ясно и Ван забеляза как очите на Хсиян се разшириха от страх, преди пак да погледне надолу. Ван протегна ръка и си взе нов плод — изчакваше, наслаждаваше се на момента. Щеше ли Хсиян да се осмели да направи следващата стъпка или щеше да подвие опашка?
— Аз… — Хсиян се разтрепери. Ръцете му се вкопчиха в копринените поли на дрехата му. После, след нова титанична вътрешна борба, отново вдигна поглед. — Има едно вещество, за което съм чувал. Незаконно вещество, което, както ми казаха, е разработено в лабораториите на „Сим Фик“.
— Вещество ли?
Хсиян притеснено размърда глава.
— Да, чие хсия. Нещо, което при жените унищожава способността да произвеждат яйцеклетки.
— А… — Ван се облегна назад и се втренчи в синевата. — И какво с това вещество? Ти разполагаш с него, така ли да те разбирам?