— Знаете ли защо съм дошъл тук, Вон И-сун?
— Разбирам, че искате информация. За ко мин, убили хсиен лин.
— Мислехме, че бихте могли да знаете за тази група — дали имат нещо общо с Пин Тяо или не.
— Защото символът им е същият, така ли? — Вон изсумтя и лицето му изведнъж погрозня. — Не знам докъде сте стигнали с разследването, Кар, но ето какво ще ви кажа: хсиен лин се беше забъркал с неща, с които никога не би трябвало да се забърква.
Лицето на Кар остана неподвижно, но в него се надигна напрегнато любопитство. В какво се бе забъркал Шу Чен-хай, че беше ядосал Дебелия Вон? Защото нямаше съмнение, че Вон е бесен.
— Ами ко мин?
Дебелия Вон преглътна яростно питието си, след това си пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Убийците, които търсите, се наричат Ю. Друго не мога да ви кажа, освен че името им отеква из всички Долни нива.
Кар кимна замислено.
— Това е необикновено, нали?
Вон твърдо срещна погледа на Кар.
— Прав сте, майор Кар. Те са нещо по-различно. От години не сме виждали такива като тях. Аз…
Вон млъкна и се загледа към сводестия вход зад Кар.
— Влез — изкомандва отсечено и махна на прислужника.
Прислужникът му подаде нещо, после се наведе и му зашепна на ухо.
Известно време Вон се взира в трите малки пакетчета върху треперещата си от гняв ръка, след това ги протегна на Кар.
— Ваши са, както разбрах.
Кар кимна.
— Намерихме ги в апартамента на хсиен лин. Помислих си, че може да ви заинтересуват.
Вон присви очи.
— Знаехте ли какво има в тях?
Кар отново кимна. Бяха ги дали за анализ и бяха разбрали, че са нещо специално. Но какво знаеше за тях Дебелия Вон? Кар следеше движенията на лицето му и започна да разбира. Вон не беше сигурен. Преди да види пакетчетата, само беше подозирал. Но сега знаеше.
Вон се извърна и замря на място, сякаш загледан в езерото. Вятърът леко подхвана кичур от катраненочерната му коса.
— Този път са отишли твърде далече. Опитали са се да нарушат равновесието…
След това сякаш се усети, че е казал твърде много, отново се обърна към Кар и леко сви рамене. Но макар че се усмихваше, очите му го издаваха. Точно това го беше тревожило. То беше онова, голямото, с което не можеше да се справи сам. Досега той беше най-едрият, най-дебелият червей. Пазителят на древното знаме. Но сега Големият кръг се опитваха да го изместят — опит, финансиран от печалбите от нови наркотици и нови пазари.
Но какво ли искаше Дебелия Вон? Помощ, за да смаже Големия кръг? Или нещо друго — някаква друга сделка, която би накарала Големия кръг да си стои на мястото, а той да си остане най-върховен? И освен това какво ли би искал от подобна сделка собственият му господар, Ли Юан? В случай че иска и нещо друго, освен да държи Триадите където им е мястото.
Дебелия Вон стисна в шепа трите пакетчета, после ги хвърли във водата. Бръкна в одеждите си и измъкна тънък плик.
— Дайте това на вашия танг — подаде го на Кар.
— И какво да му кажа?
— Че съм му приятел. Много добър приятел.
На масата до леглото имаше холографска плочка. Мах коленичи и постави длан върху й. Обърна се леко и погледна любопитно Юе Хао. Тя се наведе над него и докосна с пръсти плочката. Във въздуха над нея мигом се оформиха две фигури.
— Брат ми — обясни тя. — Почина при трудова злополука. Или поне това е заключението на официалното разследване. Но тогава приятелите му разправяха съвсем друго. Той беше профсъюзен организатор. Беше на осемнайсет години. С четири години по-голям от мене. Батко ми. Разказваха, че пан чан го хвърлил през балкона. Падал осем нива, право в машините. Когато успели да го измъкнат, от него не било останало кой знае какво. Само парченца.
Мах си пое дъх и кимна. Юе Хао продължи да се взира в двата малки образа, после отдръпна ръката си. Болката в очите й беше остра, неуталожена с годините.
— Исках да видя — той отново се огледа. — Исках да съм сигурен.
— Сигурен ли?
— За тебе.
— А…
Той се усмихна.
— Освен това трябва да те информирам за нещо.
Тя се намръщи, след това се изправи и леко се дръпна назад.
— За какво?
— За нападението над клуба „Водно конче“. Изтегляме го напред — той отиде до чантата си, извади дебела папка и й я подаде.
Тя погледна към папката, после — отново към Мах.
— Какво е това?
— Пълно досие. Страхувам се, че не е много приятно за четене, но не е и писано за това. Но ти трябва да разбереш защо е нужно да го направим.