Ли Юан седеше срещу Ван, а в гърдите си усещаше стегнат възел от напрежение. Неочаквано топлият поздрав на младия танг на Африка го бе стъписал по-рано. Беше дошъл, очаквайки студенина, дори открита враждебност, но прегръдката на Ван и непринуденият му смях го бяха изненадали. Така беше и сега. Защото въпреки че думите му уж бяха справедливи — той като че ли подкрепяше, дори прегръщаше плана на Ли Юан за идните дни — Ли Юан не можеше да се отърве от подозрението. Ван Со-леян беше такъв съвършен актьор, такъв естествен политик, че да приемаш за чиста монета всичко, което прави или казва, значеше да му се оставиш открит, неохраняван, уязвим за следващата му прищявка или настроение.
Ли Юан отново се облегна на възглавниците, принуди се да се отпусне и се опита да прозре зад воала на думите на Ван Со-леян. Усети как до него Цу Ма се раздвижва на стола си.
— И така… — Ван отново погледна към Ли Юан с ясна, безгрижна усмивка, — според мене трябва да подкрепим идеите на Ли Юан. Иначе не бихме постъпили мъдро, а може би това би ни довело до бедствие — огледа се и вдигна пухкавите си ръце в жест на приемане. — Разбирам, че в миналото съм мислил по-иначе, но през последните шест месеца постепенно прозрях, че трябва да се изправим лице в лице с тези проблеми още сега, преди да е станало твърде късно. Че трябва да се справим с тях решително, с волята да преодолеем всички трудности.
Ли Юан усещаше колко близки са думите на Ван до тези на баща му. Но дали Ван го правеше нарочно, или това беше просто несъзнателно ехо?
Той вдигна очи, забеляза, че Ван го гледа, и кимна.
— Добре — и Ван се обърна към Ву Ши и Вей Фен; разбираше, че само тези двамата остава да бъдат убедени. — В такъв случай предлагам да съставим много по-пълен документ, който да одобрим и ратифицираме на следващата среща на този Съвет.
Ли Юан погледна изненадано към Цу Ма. Това ли беше? Нямаше ли да ги ужили накрая по опашката?
Цу Ма се наведе напред. Думите му бяха предшествани от тих смях.
— Радвам се, че гледаме еднакво на тези въпроси, братовчеде, но нека да се изясним. Ти предлагаш да приемем пакета от мерки на Ли Юан или имаш някакво предложение за… изменения по същество?
Ван Со-леян се усмихна обезкуражаващо.
— По същество не виждам нищо нередно в предложенията на Ли Юан, ала когато се отнася до подобни неща, трябва да се погрижим тънките подробности — съставянето на самите закони — да ни задоволяват, нали? Да позволим твърде малко е също толкова лошо, колкото и да позволим твърде много. Промените в Едикта трябва да бъдат прецизно регулирани, както и законите за нарастване на населението. Равновесието трябва да бъде точно каквото трябва, не си ли съгласен, Вей Фен?
Вей Фен, към когото се бяха обърнали неочаквано, се позамисли. Напоследък изглеждаше остарял, забележимо уморен и на последното събрание бе изпратил най-големия си син, Вей Чан Ин, да го замества. Но този път с оглед на това, колко важно беше събранието, бе решил да присъства лично. Той се наведе леко напред — личеше си, че го боли — и кимна.
— Така е, Ван Со-леян. И аз съм благодарен, че те чувам да говориш за равновесие. Днес чух много неща, които си мислех, че няма да чуя, докато съм жив, и все пак не мога да твърдя, че не си прав. През последните десет години нещата се промениха. И ако този пакет от мерки ще ги оправи, трябва да следваме този курс, както казва братовчед ми Ван, решително и с волята да преодолеем всички трудности. И все пак бихме направили добре, ако съгласуваме помежду си природата и степента на тези промени, преди да ги осъществим. Трябва да разберем какъв ще е вероятният изход от нашите действия.
Ван почтително сведе глава.
— Съгласен съм, почитаеми братовчеде. Голяма мъдрост има в думите ти. Точно затова предлагам да съставим обединен комитет, който да изследва вероятните последствия от подобни мерки. Нещо повече, мога ли да предложа човекът на моя братовчед Вей Фен, министър Шен, да бъде назначен за шеф на този комитет, който да рапортува направо на Съвета за откритията си?
Ли Юан се втренчи смаяно в Цу Ма. Министър Шен! Точно Шен те двамата с Цу Ма смятаха да предложат за подръководител на „Джен Син“ — Шен, който беше най-важната част от плана им да спасят компанията от финансово разорение — но Ван Со-леян някак го беше разбрал и сега ги бе изпреварил, като ги бе лишил от техния кандидат и знаеше, че нямат друг. Вей Фен кимаше, невероятно доволен от предложението. Миг по-късно гласуваха и решението беше прието единодушно, след което пристъпиха към следващия въпрос — „Джен Син“ и как трябва да бъде ръководена тази компания.