Чен се извърна, прехапа устна и побърза да излезе, преди да е направил нещо, за което после ще съжалява. Както казваше Уан Ти, той трябваше да е доволен, че си е изиграл ролята и е помогнал нивото да се разчисти. Но все пак докато се връщаше обратно, усещаше гняв, а не удовлетворение. Гняв и дълбоко чувство за несправедливост. И докато вървеше, посегна към тила си, опипа дебелата плитка и я дръпна, сякаш искаше да я изтръгне.
Току-що беше минало три, когато вдигнаха Кар от леглото. На една от палубите на югоизток от хсиен Аугсбург беше избухнала престрелка. Петима бяха мъртви, всичките — гости на палубата. Само това не би било достатъчно значително, за да го събудят, но след няколко часа до един от вътрешнопалубните асансьори бе намерена торба. Торба с пълното досие на Ю за клуб „Водно конче“.
Сега, след по-малко от половин час, Кар се намираше в спалнята на двустайния апартамент и се опитваше да схване какво се е случило.
Докато стоеше там, дежурният офицер на палубата почука и влезе. Поклони се и подаде на Кар две разпечатки.
— Юе Хао… — измърмори Кар, докато разглеждаше плоското, черно-бяло изображение на обитателката на апартамента; веднага забеляза колко много прилича на рисуваното изображение на терористката от Ю Чи Ли. Тя беше. Нямаше никакво съмнение. Но кои бяха другите?
Сканирането на петте жертви не беше разкрило почти нищо. Бяха от най-различни части на Града — макар и предимно от северно-централния хсиен. Всичките бяха инженери или техници в индустрията по поддръжката: занятия, които им позволяваха свободен достъп до това ниво. Като не се броеше това, поведението им в миналото беше примерно. Според досието те бяха прекрасни, забележителни граждани, но то очевидно грешеше.
Така че какво беше това? Фракция съперник, решила да надуе малко перки? Или пък в редиците на Ю имаше разцепление — някаква вътрешна борба за власт, чиято кулминация беше това? След всичко, което бе видял в подобни ко мин групи, това нямаше да го изненада, но този път подобно обяснение като че ли не подхождаше.
— Какво показват камерите?
— В момента обработват материала, сър. След десет-петнайсет минути ще имаме филмите.
— Ами жената, тази Юе Хао — има я на тях, нали?
— Изпратих отряд до мястото, където е засечена за последен път от камери, но нямаше и помен от нея. Беше изчезнала.
— Изчезнала ли? — Кар поклати глава. — Какво искате да кажете?
Мъжът нервно извърна очи.
— Нашите камери са я засекли да влиза в стаята по поддръжката на върха на палубата. После вече няма никакъв знак от нея. Нито една от камерите по главния канал не я е уловила.
— Значи трябва да е там, така ли?
— Не, сър. Веднага изпратих хора да проверят. Стаята е празна, а в самия канал също я няма.
Кар въздъхна. Беше ясно, че ще се наложи сам да претърси.
— По-рано споменахте, че може да е била предупредена. Че имала нещо като пост…
— Две млади момчета, господине.
— Разбирам. И сте ги проследили, нали?
— Задържахме ги, сър. Искате ли да ги видите?
Кар огледа бъркотията около себе си.
— Вашите хора са свършили тук, както разбирам?
Капитанът кимна.
— Добре. Тогава първо разчистете. Изнесете труповете и постелете нещо. Не искам нашите млади приятели да се разстройват, разбирате ли ме?
— Тъй вярно, сър!
— О, и, капитане… нека един от вашите хора да подготви досие за това, какво е правила Юе Хао през последните три месеца. Като специално обърне внимание на случаите, когато не се появява пред камерите.
Капитанът се намръщи, ала кимна.
— Както желаете, майоре.
— Добре. И ми донесете ча. Голям чун, ако ви се намира. Може да откарам тук доста време.
Чен беше застанал пред вратата и оглеждаше труповете.
— Куан Ин! Какво се е случило тук?
Кар се усмихна уморено.
— Май някаква междуособица, както изглежда. Що се отнася до това, дали става въпрос за две отделни групировки или за борба вътре в Ю, може би това ще разберем, когато намерим жената. Що се отнася до самата жена, сигурен съм, че е замесена и в клането в Хановер, и в нападението над клуб „Водно конче“. Помолих за досие за това, къде е ходила през последните три месеца. Ако съм прав за нея, на записа трябва да има празноти, които съответстват с „осветяването“ около терористичните инциденти. Нямаме данни за най-близки роднини, което е много необичайно, но ти можеш да задълбаеш малко в това, нали? О, да, дежурният капитан ще доведе тук две млади момчета. Те са й били съгледвачи. Искам да ги разпитам и да разбера какво знаят за нея. Но по-леко с тях. Според мене те са си нямали представа в какво са забъркани.