— Ами ти, Грегор? Ти какво ще правиш?
Кар се изправи и се разсмя.
— Първо ще си допия този чудесен ча, а после ще разбера как така здрава и права жена може да се разтвори във въздуха яко дим.
— И така, братовчеди мои, дойдохме до въпроса за това, кой ще наследи „Джен Син“ — Ван се огледа и очите му спряха за кратко върху Ли Юан и Цу Ма, преди да се спрат върху стария танг на Източна Азия Вей Фен. — Така, както аз го виждам, позволихме тази работа да се протака твърде дълго. В резултат на това компанията понесе вреди, дялът на акциите й в Индекса спадна драматично. Поради това наша непосредствена грижа трябва да е да осигурим стабилно ръководство на „Джен Син“, като по този начин отстраним несигурността, която в момента вреди на компанията. След това…
Ли Юан прочисти гърло.
— Прости ми, че те прекъсвам, братовчеде, но преди да обсъдим подробно това, бих искал да призова да отложим въпроса за още известно време.
Ван се разсмя невярващо.
— Прости ми, братовчеде, но правилно ли те чух? Да отложим?
— Ако това е удобно на моите братовчеди. Ясно е, че ни е необходимо още време, за да намерим задоволително решение. Още месец-два.
Ван се наведе напред; лицето му изведнъж се стегна.
— Прости ми, братовчеде, ала не разбирам. От смъртта на Клаус Еберт насам вече два пъти този въпрос е повдиган пред Съвета. И в двата случая имаше единодушно съгласие да го отложим. По основателни причини, защото не можехме да вземем задоволително решение. Но сега разполагаме с отговор. Предложението на Ху Тун-по е точно онова решение, което търсехме.
Смехът на Цу Ма беше отявлено саркастичен.
— Наричаш това решение, братовчеде? На мене ми звучи като бюрократичен кошмар — рецепта не за стабилност, а за сигурно финансово разорение.
Ху Тун-по се наведе напред, почервенял от гняв, но Ван вдигна ръка и го накара да си замълчи.
— Ако този въпрос не беше повдиган и преди, Цу Ма, и ако не разполагахме вече със задоволително решение — решение, което ще имаш пълната възможност да оспорваш — бих разбрал желанието ти да търсиш други отговори, но времето за увъртания мина. Както вече казах, трябва веднага да действаме, иначе компанията ще претърпи непоправима вреда.
Ван млъкна и погледна към Вей Фен — направо се обръщаше към стареца за подкрепа. Така, както стояха нещата, Ху Тун-по и Чи Лин щяха да подкрепят Ван, докато Цу Ма и Ву Ши щяха да застанат зад Юан. Ако се стигнеше до борба, Вей Фен имаше решаващия глас.
Ван се усмихна и се поотпусна.
— Освен това какви възражения биха могли да имат братовчедите ми срещу идеята за управляващ комитет? Не би ли дало това на всеки от нас равен дял в управлението на компанията? Не би ли демонстрирало това — по-ясно от всичко — че Седмината имат пълно доверие в бъдещия просперитет на „Джен Син“?
Ли Юан извърна поглед. Докато, ако говорим за холдинги, „Джен Син“ беше втората компания след „Мед Фак“ според индекса Хан сен, тя без съмнение беше най-важният комерсиален концерн в цяло Чун Куо и, както справедливо бе казал Цу Ма, ако позициите й отслабнеха, това щеше да засегне него много повече, отколкото Ван Со-леян.
Но не можеше да го каже. Не и открито. Защото това би дало шанс на Ван отново да подхване темата за особените отношения на неговото семейство с „Джен Син“ — отношения, които макар и да съществуваха вече цял век, че и повече, в действителност бяха срещу духа на Седмината.
Ли Юан се облегна назад и срещна погледа на Цу Ма. Трябваше да отстъпят. Министър Шен беше тяхната печеливша карта и Ван вече им я беше измъкнал от ръката.
— Братовчеде Ван — студено рече той, — отстъпвам. Нека да приемем предложението на братовчеда Ху. Както каза, какви възможни възражения бихме могли да имаме срещу подобен план?
Той си пое дъх — присъствието на подвързаната с коприна папка в скута му и мисълта за унижението, на което скоро щеше да подложи Ван, го успокояваха. После — като че ли отникъде — му хрумна нова мисъл. Той отново се наведе напред — идеята беше толкова скандална, че го напуши смях.
— Всъщност — заговори той — позволете ми сам да предложа нещо. Ако Съветът позволи, бих желал да предложа маршал Толонен да бъде заменен на високия си пост и да бъде назначен за шеф на управляващия комитет на „Джен Син“ — погледна Ван право в очите. — Както толкова красноречиво се изрази моят братовчед, имаме нужда да укрепим доверието на пазара, а какъв по-ясен знак бихме могли да дадем от назначаването на човек с подобен опит и качества за шеф на нашия комитет?